|
23 февруари, сутринта. Пламен Панайотов от Сливен минава с колата си по шосето и забелязва човешко тяло на около 100 м на поляната край пътя. Обажда се на телефон 166 от близката електроподстанция.
В същото време сливналията Митко Янков съобщава в РДВР-Сливен, че брат му Тодор е изчезнал. Няма го от следобеда на предишния ден. Вечерта съпругата на Митко намира в тефтера до телефона, където семейството си оставя съобщения и записва числата от тотото, бележка от Тодор.
"Не мога повече да живея така, вие сте чудесни хора, простете ми. Сбогом на всички!", е написал 34-годишният жп-кондуктор. Часове наред близките му живеят в ужас, без да знаят къде е той и наистина ли се е самоубил. Дават негова снимка на полицаите. С нея униформените отиват до мястото, където е открит трупът на все още неидентифицирания мъж. Ликът от фотоса е на мъртвия.
--------------------------------------
"Тялото на мъжа беше на една страна, с присвити ръце и крака, в поза "боксьор" - това се получава при токов удар. От носа му беше текла кръв, така го намерихме", разказва следователят по делото Христо Христов.
Трупът е паднал на метър и половина-два встрани от високия 12 м далекопровод. Той е от метални стълбове, които са във вид на стесняващ се нагоре трапец. Всеки може да се покатери по решетъчните му преграждения. Смята се обаче, че дори циганите, които са известни с мераците си към жицата, не се качват там, защото дебне напрежение от хиляди волта. По дясната ръка на 34-годишния Тодор Янков има обгаряния. С нея той се хваща за кабела, щом стига до върха на далекопровода, образува се електрическа верига и той е поразен. При удара младият мъж полетява надолу и пада на земята, е становището на полицията.
Според съдебният лекар д-р Тома Чаушев, който е направил аутопсията на трупа, категорично причината за смъртта е токов удар. Токът тръгнал от дясната ръка към левия крак, минавайки през сърцето. Смъртта настъпила мигновено. "По лицето и ръцете на мъжа имаше изгаряния, космите му бяха опърлени. Установих и механични травми - разкъсване на черния дроб, на бъбреците, но смятам, че те се дължат на падането от високо, а кървенето от носа също е от електрическата травма", твърди лекарят.
Такова самоубийство в полицията не помнят
Да си срежеш вените, да скочиш от последния етаж на блока или да изгълташ приспивателните на баба си са класическите начини да се простиш с живота, казват дългогодишни криминалисти. Но сам да избереш да те разтърси ток до смърт, е все едно доброволно да седнеш на електрическия стол.
Никой не знае какво кара Тодор да избере такава жестока смърт, но според близките му приживе всеки ден той минава покрай село Бинкос с влак по линията Бургас-София. От 14 години Тодор работи като кондуктор в БДЖ. Не навсякъде има далекопроводи, на които човек може да се самоубие, явно е подбрал мястото, смята следователят Христов.
Във фаталния ден Тодор е в почивка. Следобед взема такси от Сливен до селото, което се намира на 20-ина км. Казва на шофьора, че отива там на гости, и слиза на мегдана. След смъртта на кондуктора таксиджията е открит и потвърждава това. Смята се, че Тодор отива до далекопровода, до който има 2-3 км от Бинкос, пеша. По всяка вероятност той
слага край на живота си,
след като се стъмва,
тъй като далекопроводът се намира точно срещу подстанцията и хората, които работят там, щяха да го видят.
Мъжът е починал няколко часа преди тялото да бъде открито, но не може да се каже кога точно, възможно е това да е станало през нощта, смята съдебният лекар.
Никой не знае какво точно прави кондукторът от пристигането си в селото до вечерта. Засега не са открити свидетели, които да потвърдят, че са го видели в района.
През това време брат му Митко и неговата съпруга, с които Тодор живее, вече знаят, че нещо не е наред. Дори още преди да открият предсмъртното му писмо.
"Към 13,30 ч. на обед с жената излязохме, тя отиде да купува количка на бебето ни, то е на 3 месеца, аз пък за беля точно този ден ходих да поправям едно ремарке. Като се върнах, викам: "Къде е Тошко?", тя казва: "Няма го." Вечерта той трябваше да бъде на работа с нощния влак. В този ден обаче нямаше вода и видяхме, че не се е мил. А той не излизаше мръсен, караше жена ми да ходи да му купува цигари, казваше, че му е неудобно хората да го гледат мърляв. Много се учудихме", разказва братът на Тодор ден след погребението му.
Когато вечерта колегите на кондуктора се обаждат да питат защо закъснява за работа, близките му изпадат в паника.
Никога за толкова години това не се е случвало.
"Тошко няма неявка, няма наказания, беше невероятно добър и скромен човек. Не сме забелязали да е угрижен, явно го е държал в себе си. Смъртта му е трагедия за всички нас", казва началникът му от превозната служба на гарата в Сливен Любен Даврански.
Измамата с орехите
Тодор Янков работи за 170 лв. заплата. Брат му е безработен, родителите им са пенсионери и живеят във виличка извън града. Като всеки беден млад човек и той мечтае да "направи" пари. И съдбата го среща с човек, който му предлага да започнат общ бизнес. Само че наивният кондуктор не случва на партньор. Ортакът е не кой да е, а известният в Сливен циганин Тодор Демирев - Бебето. През 80-те години той играе "крило" в местния футболен отбор, който по това време е в А-група. Тошко Янков, който е от поколението на Йордан Лечков, също рита топката - първо в детско-юношеската школа в града, после в отбора на Карнобат. Вероятно двамата се познават покрай футбола. В наши дни обаче Бебо, както наричат Демирев, се слави като един от заможните роми. Върти разни далавери, но все минава между капките, доверяват полицаи.
През декември 1999 г. Бебо навива кондуктора да даде няколко хиляди лева, с които да се включи в бизнеса му с орехи. Циганинът твърди, че изкупува ядки и ги доставя на сладкарски цехове в София. Тодор няма пари. Затова залага апартамента си в сливенския кв. "Българка" в заложна къща. Получава 5000 лв. И ги дава на Демирев. Уговорката е той да развърти парите и до 3 месеца да покрие дълга плюс лихвите, с които сумата става 8000 лв. Всичко обаче се оказва измама. "Много пъти ходехме да искаме парите, той все ни връщаше, казваше, че във всеки бизнес има риск и е загубил парите. После взе да се крие, не съм го виждал изобщо", разказва братът Митко.
Тодор е заплашен да загуби жилището си. Баща му изтегля всичките си спестявания, събирани цял живот, един колега на кондуктора пък дава пари назаем и така успяват да откупят апартамента от заложната къща.
"Братчето ми обаче не можа да го понесе
туй нещо - че един циганин го е излъгал, беше постоянно притеснен, само за това мислеше, направо се разболя. Не излизаше никъде и приятелка вече нямаше. Чувстваше се предател спрямо нас, че татко трябваше да изплаща неговия дълг", разказва Митко Янков.
Тодор не можел да повярва, че се е подлъгал така. Казвал, че сигурно са му сложили нещо в питието, с което да го омаят. "Давах банкнотите все едно са някакви хартийки", казвал кондукторът.
Малко преди да се самоубие, семейството му завежда гражданско дело срещу Демирев за невърнатите пари. Разчитат на това, че циганинът е подписал разписка, че дължи парите. "Съдийката каза, че може да му забранят да излиза от страната, ама дали ще има файда?", не вярва братът на Тодор. При опит Демирев да бъде открит в циганската махала местните хора казват, че той не стои там, имал си квартири из града.
Първоначално по случая е заведено следствено дело по чл. 115 от НК за убийство, защото още няма категорични доказателства, че Янков сам е сложил край на живота си. "Чакам съдебномедицинска експертиза. Ако тя категорично докаже това, а и при положение, че има предсмъртно писмо и че няма как някой да е качил Янков на стълба, делото ще бъде преобразувано по чл. 127 за самоубийство или склоняване към самоубийство", казва следователят Христов. Материалите са изпратени в прокуратурата за потвърждение.
За роднините на Тодор няма съмнение, че той сам е избрал смъртта. Причината е ясна, въпреки че не я пише в предсмъртното писмо.
"Уж беше за добро, а тя каква стана. Ама то в тая фалшива държава какво може да очакваш", примирено размишлява братът на мъртвия кондуктор.
|
|