----

"Като мечтател, подобно на някои други хора, аз се надявах, че разпространяването на възхитителната българска междуетническа и междурелигиозна толерантност между хората може да бъде модел, на който да се подражава. В продължение на години вярвах, че това е преносима панацея срещу социалния хаос. Обаче днес аз заключавам, че българската толерантност е изцяло уникална и не може да бъде възпроизведена навсякъде, по-специално не може да бъде възпроизведена в САЩ. С неохота заключавам, че ако в една страна не съществува спонтанно и сама по себе си толерантност, тя не може да бъде въведена чрез външен модел."

Рой Фрийд (американски преподавател)

----

Двама наши висши духовници са избрани да попълнят списъка с 14 вече почетени българи от Холокост-института "Яд Вашем" - "Ръка Господня" в Израел. Митрополит Стефан Софийски (впоследствие Екзарх Стефан) и Митрополит Кирил Пловдивски (впоследствие патриарх Кирил) са определени от отдела за праведници към "Яд Вашем" за удостояване с почетното звание за "безпримерното участие на тези духовни водачи на българския народ в спасяването на българските евреи през най-мрачното време на 20-и век - времето на фашизма". Така каза и написа посланикът на Израел у нас - Емануел Зисман. Може да му се вярва напълно, защото той като дете е бил един от 8500-те български евреи от Пловдив и Кюстендил, за които маршрутът и крайната дестинация - Треблинка, са били детайлно уточнени, и на 9 март 1943 г. е трябвало да тръгнат.



Тогава България се надига срещу депортацията,



при това масово, и така над 49 000 потомци на Мойсей, сред които и г-н Зисман, съхраняват живота си. Надигат се депутати отдясно - воглаве с честния мъж Димитър Пешев, иначе официален симпатизант на Райха, и казват - не пипайте евреите. Надига се Светият Синод - в архивите се пази документ от 1943 г., подписан от 11-те митрополити, - който призовава Народното събрание да защити правата на малцинствата, и е категорично срещу антиеврейските закони, особено срещу прочутия ЗЗД. Няма смисъл да казваме какво става отляво - там срещу Хитлер се действа с оръжие. (Сега това действие се омаловажава. Един вид - героят Димитър Пешев си губи кариерата - от подпредседател на Народното събрание е понижен в редови член след протеста си, а ония с пушките из горите, вярно - губят глави тук-там из шумаците, но то така, нещо като хоби им е било сигурно между мандрите и разни такива пикници и барбекюта). Подобен парадоксален начин на мислене демонстрират и другаде. Виктор Мизрахи например, председател на еврейската общност в Македония, е пределно категоричен в едно радиоинтервю:



"Цар Борис III и фашисткото правителство на Богдан Филов



са палачите на евреите от Македония и Тракия." Не че целта ни е да защитаваме Борис III и Б. Филов, но обидно е малко: все пак мислехме, че Адолф Хитлер е палачът. Г-н Мизрахи изглежда вече го възприема като природен феномен, рок или катаклизъм...Не е възпитано да се забравят нито палачите, нито спасителите. Нобеловият лауреат Йосиф Бродски, един от най-върлите противници на СССР, не го забрави. Той написа стихотворение за маршал Жуков. Когато шашнатите му приятели почнали да упрекват поета, той им напомнил само колко стотици хиляди евреи е спасил Жуков.

Вярно, сторил го е не с петиция, ами с танкове и оръдия, но това не е чак такъв голям кусур.

"И към монарх, и към народ не може да има никакво обвинение за съдбата на беломорските евреи.



Смешно и неблагодарно е подобно нещо...



Господар вън от границите ни беше Айхман", твърди Сами Рафаел, о.з. офицер от Израел, също бивш български гражданин.

Митрополитите Стефан и Кирил са се държали достойно, не ще и дума. Държали са се като нормални, цивилизовани граждани на света. Постъпили са така, както е следвало да постъпи всеки човек с мъничко власт, когато някаква сила иска да изтреби част от населението на страната му под безумен предлог - че са евреи, араби, сърби, албанци, турци или, примерно, че нямат бради...Това е голямата гордост на България, и тя има право да върти пръст на света и днес, без да й пука кой колко е силен. Така и трябва да прави правителството ни, ако иска да имаме самочувствие. Светът и силните в него могат да учат от нас по тия въпроси, защото често ненормалността при тях взема връх.

На 24 май 1943 г. в прочутата проповед в църквата "Света Неделя" екзарх Стефан издига мощен глас:



"Всеки, който посегне на български евреин,



анатема ще провъзглася от този амвон!" Още на същия ден славният ни екзарх, притежател на доста чепат и независим характер, праща телеграма до цар Борис III. Обръщението му не е много царедворско, вместо да почне с "Ваше Величество", екзарх Стефан не се церемони: "Борисе...Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквато мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето." Това не му се вижда достатъчно, и след няколко дни Стефан приютява у дома си равина Фаринел от синагогата, като междувременно разпространява циркулярно писмо до всички свещеници: да не се допуска преследване на български евреи. Патриарх Кирил, тогава пловдивски митрополит, също е криел у дома си евреи и е заплашвал, че ще ги защищава с пистолет, ако полицията дойде да ги арестува. Дядо Кирил отива при цяла група евреи, наблъскани в училището в Пловдив и приготвени за депортация. Охраната го спира на вратата:



- Не можеш да влизаш тук, дядо попе!



- Няма да ги пращате тия хора никъде, аз ще ги обявя за християни!

- Връщай се.

- Ами спрете ме, де! - рекъл владиката и прескочил оградата пред стреснатите стражари.

Така разправя Исак Аврамов. Бъдещият български патриарх Кирил заявил на правителството, че ако влаковете тръгнат към Полша, и той ще се качи вътре...

Съставителят на голям сборник със статии и речи от екзарх Стефан и негов кръщелник, Иван Минев, свидетелства пред в. "Сега": "Много софийски евреи помнят екзарха с добро. Една туристка от Израел - Соня Вайс от Хайфа, дошла на панихидата в Бачково и му разказала за него. Тогава, като дете, Соня живеела в еврейския квартал, зад улица "Нишка". В най-страшните времена, през 1943-та, митрополит Стефан минавал по улицата и успокоявал еврейските деца. Казвал им:



"Не бойте се, деца,



ще имате и наука, и игра, и бъдеще." Соня още помни как екзархът я погалил по главичката.

За ораторските му умения го наричат Стефан Златоуст.

На 12 март в "Яд Вашем" ще връчат на наша православна делегация отличията в Йерусалим. Разбира се, и екзарх Стефан, и митрополит Кирил са малка част от нормалните хора на България по онова време. В защита на евреите недвусмислено застават и Елин Пелин, и Елисавета Багряна, и Младен Исаев, и Николай Лилиев, и Янко Сакъзов, и митрополитите Неофит Видински, Софроний Търновски, и много обикновени, безименни хора - както комунисти, така и германофили. Борис III също явно не е искал изтреблението им, огъвал се е между натиска на Германия и натиска на народа си и в края на краищата е устоял морално, не и физически.

Това е не никакво праведничество, просто българите сме толерантен народ. Да не е малко, я се огледайте.

"Макар да смятаме, че българският модел на социална толерантност не може да бъде пряко възпроизведен, той следва да бъде видян като безценна цел за следване", пише още Рой Фрийд в есето си.