В Япония подчинените се облекчават психически, линчувайки кукла на своя шеф. У нас обикновено нещата се ограничават с критикуване на някои действия на боса - било то явно, или под сурдинка. От известно време обаче има разнообразие. Сигурно е страшен кеф да хванеш големия нож и със замах да резнеш главата на началника. Естествено главата не е истинска, а точно копие на оригинала, изработено от сметана и изтипосано върху блат за торта. На всичкото отгоре въпросното сладкарско произведение е поръчано от самия шеф, номерът с рязането става пред собствения му поглед, а твърде често и с негово активно участие.
Манията по нестандартни торти всъщност тресе целия свят. В Холивуд например торта във формата на стар радиоапарат, динозавър или автомобил не е новост, а нещо съвсем в реда на нещата. А най-големият спец в тази област там е Джейн Ашър.
Още от дете тя била увлечена по майсторенето на сладкиши. В началото обаче правела торти само за роднини и приятели. После се прочула и в момента е
най-търсената от холивудските звезди
за специални поръчки. От няколко години Ашър изработва традиционната торта за тържеството след церемонията по връчване на наградите "Грами". Обикновено тя е във формата на роял.
Сред клиентите на прочутата сладкарка са модна къща "Гучи", Салман Рушди, Елтън Джон, Ел Макферсън, дори султанът на Бруней. А гола девица в естествен ръст е сред най-честите поръчки. Всъщност първата нестандартна торта на Ашър била именно вана, в която се къпе гола жена.
Друга прочута сладкарка в света е 30-годишната британка Мич Търнър, която обаче се е специализирала в изработката на торти за луксозните хотели. В повечето случаи изискванията на клиентите й са за сладкиш в духа на определена епоха. Тя обаче има и ВИП-клиенти, като Мадона например. Правила е също така сватбената торта на Пиърс Броснан, която била на шест етажа,
от моркови и украсена с истински перли.
На особена почит сред звездите са дребните сладки, но декорирани по специален начин - като обувки, рокли или нещо друго. По тях си падат Ума Търман, Сюзан Сарандън, модна къща "Прада" и т.н. Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс пък често си поръчвали бисквити като Статуята на свободата.
Подобни произведения на сладкарското изкуство от няколко години могат да се намерят и в България. Майсторът у нас в тази област е Светлана Тимева, която, също като колежката си Джейн Ашър, се запалила още от дете. Въпреки че е завършила право и е от семейство на потомствени адвокати, тя не се поколебала да се пробва в необичайната за нея дейност. Първата си сладкарница - в Севлиево, открила още през 1990 г. Нейна бе и идеята за прочутата преди време работилница "Двете фукли", която отвори врати през 1996 г. В момента Светлана Тимева управлява
най-известната сладкарница за нестандартни неща в София
- "100 грама сладки". В нея работят 15 души, от които трима са художници декоратори, завършили Художествената академия.
На витрината в магазина в квартал "Редута" могат да се видят направо фантастични неща. Неслучайно хлапетата от квартала обичат да се зазяпват в чудните замъци, калинки и всевъзможни приказни и анимационни герои. Изкушени са обаче и възрастните. Но техните поръчки остават скрити от погледите на хлапетата. И това не е случайно. Все пак някои от "моделите" са доста предизвикателни и са преди всичко за татковците на децата.
"Много често ни поръчват еротични торти. Особено за мъже около 50 години. А най-интересното е, че съпругите правят поръчката. Обикновено това са басейни, в които се къпят голи жени", обяснява Светлана Тимева. Сладкарницата й е предпочитана от ВИП-персони, големи фирми, дипломати. Наскоро
Александър Йорданов дал заявка за три торти,
които да отнесе в Скопие. Едната била като българския флаг, а другата - като отворена книга. Изискването му било и в трите да присъства трибагреникът.
Преди време пък се наложило да изработят за Ицко Финци цигулка, върху която е поседнала разголена муза. За рождения ден на Радио ФМ+ пък направили танцуваща девойка в естествен ръст. Олимпийската тема била застъпена в поръчката за Евгения Раданова. А за рождения ден на Ивана Скендерова направили бяла торта във формата на бонбониера.
Сладкарницата прави и чудни сватбени торти. Последната такава поръчка била за водещата от телевизия ММ Ива и Дими от група "Сленг". "Двамата останаха много доволни", издава Светлана. По принцип тя получава доста поръчки от манекенки и модни агенции. Нейни редовни клиентки са Жени Калканджиева, шефката на "Визаж", и Розалия Тинкова, шефката на "Ексграунд". За рождения ден на втората преди време сладкарницата направила много стилна торта в сребърно, червено и черно.
Сред най-необичайните им поръчки пък била сцена с прожектори, върху която стоят
фигурките на четиримата от "Бийтълс"
със съответните им музикални инструменти. Идеята за това била на "Макдоналдс". Изработвали са също така таверна с всичките й детайли - от столчетата до фенерите. А за една фирма се наложило да направят истински макет на градче.
Най-мащабната им торта досега е с размерите на врата. А най-скъпата струва 300 лева и е била предназначена за 300 души. В интерес на истината тортите на "100 грама сладки" са едни от най-евтините в столицата.
Редовни нейни клиенти са още Гала, Катя Генова, Влади Априлов. Преди време екипът на "На кафе" изненада рожденичката Гала с торта в огромен размер, от която изскочи стриптийзьор. "Правим и такива, но конкретно тази не е наша, тъй като тогава бяхме много заети", казва Светлана. От техните торти
най-често изскача някоя хубавица или джудже
Джуджетата били най-актуални по Коледа. Сега на дневен ред са героите от "Покемон" и по-специално Пикачу. Търсени са и кечистите.
Колкото и невероятно да звучи, има торти и във формата на печено прасенце или бутче с гарнитура от лук. Всъщност сладкарницата изпълнява почти всичко, което може да роди фантазията на клиента. Прави дори цели тържества в определен стил - като се започне от тортата и се стигне до дребните бонбони. Стига да има мераклии. А те напоследък не са никак малко.
Необичайните торти се търсят като топъл хляб не само заради емоцията, но и защото са много вкусни. А след консумацията и облизването на пръстите остава утешението, че поне едно нещо в държавата върви в крак със световната мода.
|
|