|
- Само не ми казвай, че и колата ви е червена...
- А-а-а, не. Бяла е.
Така Христо Гърбов обяснява къде живеят. Намирането на дома им се оказва учудващо лесно. Просто защото отговаря напълно на описанието, дадено преди това по телефона. След позвъняването пък въпросната червена врата се отваря широко и разкрива усмихнатите лица на стопаните.
- Айде де, откога ви чакаме! - посреща ни домакинът досущ като стари приятели, отбили се да ги навестят и да разменят по някоя клюка.
В интерес на истината домът на нашумялата режисьорка на "Писмо до Америка" Иглика Трифонова и актьора Христо Гърбов
почти не остава без гости
Единствено покрай снимките на филма се наложило да успокоят малко топката. Иначе обичат да посрещат приятели. А и приятелите им обичат да се застояват на сладки приказки в уютното им жилище.
Апартаментът на Иглика и Христо не е по-различен от тези на останалите софиянци, живеещи в обикновени столични квартали. Блокът е също толкова олющен, колкото и всички останали. У Иглика и Христо обаче има неща, които със сигурност няма да видите на друго място. Те не са купени, нито пък са антики, останали от някоя прабаба. Поне половината мебели и предмети в дома им са собствено производство или пък направени по техен проект. А баш майсторът е актьорът Христо Гърбов.
Той е сковал повечето от нещата в трапезарията
Идеята за един от стелажите е взел назаем от ИКЕА, но го развил по свой начин. Сега върху поличките, които достигат тавана, са наредени най-различни типични кухненски дреболии: пъстри глинени гърнета, книги с рецепти, пластики, а от най-горната любопитно наднича малка декоративна гъска.
"А ако дървото се байцва, ще стане по-красиво", разсъждава той, измервайки с поглед стелажа. По-голямата му гордост обаче е една полица от дебели дървени греди, почти като в старите български къщи. И нея сам е направил. Като антипод на грубата й повърхност на една от стените е поставена малка дървена къщичка с многобройни отвори, във всеки от които стои по една дребна фигурка.
Самата кухня е миниатюрна и в нея има място само за готвене.
"Това е моят офис", шегува се Иглика
Тя между другото е голяма кулинарка и гостите им често си облизват пръстите с нейните ястия.
"У нас всичко е разпределено според старата традиция. Аз като мъж отговарям за майсторенето, поправянето и бушоните, а тя е по женските работи", обяснява Христо.
В уютната дневна пък са събрани спомените им. Над единия диван са подредени картини и икони, подарени от приятели; кръстове, индиански амулет с пера - "Уловител на сънища", донесен от Монреал; пощенски картички от началото на века, поставени в рамки; стилен дървен часовник... В духа на часовника и снимките е и писалището. То не е старинно, но майсторът Христо го е докарал така, че да изглежда като поне на 100 години. В същия стил е и красивият огледален шкаф с любимия на стопанина люлеещ се стол пред него.
Контрапункт създават синьо-белия диван пред прозореца и модерният стелаж - комбинация от дърво и метал, приютила многобройните артистични награди на семейството и една редица разнообразни вази от цветно стъкло.
"И двамата обичаме комбинацията от стилове",
издава Иглика.
Преобладаващо обаче в дома им е зеленото. Но не като боя, а като растителност. Цветята и саксиите тук нямат край. Даже стопанката не им знае точната бройка.
Семейството живее в това жилище от доста време. "Много дълго го търсихме. Обиколихме цяла София", обясняват двамата. "Влюбихме се в него и заради прекрасната гледка към Витоша", допълва Иглика. За да купят апартамента обаче, се наложило да теглят заеми, приятелите също помогнали. "Много сме им благодарни за това", подчертава режисьорката.
Когато обзавеждали дома, се опитали да претворят видяното преди това в Италия. А именно - съчетание между ново и старо, между стилове и материи. "Там над този микс е мислено много. Как точно да се върже, за да стои добре", обяснява Христо. "И холандците са страшни естети. Вкарват кича в нещо страшно изчистено и тогава не стои като кич, а като цвят. Подобно нещо тук обаче е немислимо", твърди Иглика.
И двамата обожават дървото. Затова то присъства навсякъде в дома им. В коридора например има дървен стелаж за книги и различни дреболии.
В банята дървото също е на почит
Сега замислят ремонт на просторната тераса. Смятат да я облицоват в камък, за да прилича на старите селски зидове.
Денят на семейството започва задължително с чаша кафе. Това за тях си е направо ритуал. Номерът е обаче кой ще стане пръв, за да го направи. "Някой път, като съм по-гузен, ставам и й поднасям кафето с много мазен глас", признава си Христо.
Двамата се запознали преди 24 години, но заживели заедно по-късно. Запознанството станало във ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ) по време на една курсова работа на режисьорския клас на Иглика. Тогава Христо още бил кандидат-студент. Иглика и другите й колеги останали толкова очаровани от таланта му, че били категорични за приемането му. С времето пък пламнала и любовта между двамата.
"Ние се срещахме, но като приятели. А решихме да живеем заедно, след като дойдох в Сатиричния театър в София. Тогава се събирахме често при Мария Статулова и Митко Радичков, които са ни нещо като сватове", разказва Христо.
"Митко е автор на нашата двойка. Той ни събра", допълва Иглика. Тя обаче е категорична: "Христо много ме подкрепя. Успехите ми в професията започнаха, откакто съм с него. Много е важно да имаш някой до теб."
|
|
|
|