В последните години Уди Алън се беше позагубил. Единственото, което се чуваше за него, е, че бившата му жена Миа Фароу го съди. Една Коледа светът осъмна с новината, че създателят на "Ани Хол" и "Манхатън" се е оженил за собствената си дъщеря Сун И. Е, вярно, доведена. Вероятно покрай светската суматоха мнозина са побързали да отпишат от премиерлигата на Холивуд ексцентричния евреин, известен с това, че не си взе "Оскара" за "Хана и нейните сестри", защото всеки понеделник свири в джазбар в Ню Йорк, а въпросната година церемонията бе в понеделник. Навярно на Уди не му е до "Оскара" - в колекцията си той има 20 (да, двайсет!) номинации и две награди от Академията.

Затова заслуга има и фактът, че в последните години у нас е разпространяван, и то само на видео, един-единствен филм на Уди - "Всеки казва, обичам те". "Celebrity", "Mighty Aphrodite" (за който Мира Сорвино се сдоби с "Оскар") и останалите му творби от края на 90-те така и останаха мистерия за българския зрител.

"Дребни мошеници" бележи първата стъпка в поправянето на грешката. Само след седмица на голям екран ще излезе още един филм на Алън. Това е най-новият му опус - "Проклятието на скорпиона", рядък деликатес за родните екрани. Засега киноманите у нас ще трябва да се задоволят с видеоверсията на един не чак толкова блестящ, но напълно задоволителен и удиалъновски филм.

Напомняйки за големите комици от предвоенен Холивуд, Уди е не само режисьор и сценарист, но и неизменен изпълнител на главната роля. Кльощавите му крака в бермуди и огромни очила са се превърнали в запазена марка на филмите му. Както и всички останали заглавия в биографията му, "Дребни мошеници" също е филм за любовта, макар и маскирана като комедия на абсурда. Трогателно романтичната история е подкована с бутафорна криминална интрига и огромна доза ирония.

Уди излиза от затвора и с приятели замисля план за обир на банка. Пътят към богатството обаче минава (в буквалния смисъл) през кухнята на сладкарска работилница. Там жената на Алън (Трейси Улман) прави цяло състояние с домашните си сладки. В средата "Дребни мошеници" малко забуксува, но накрая отново натиска педала до пълна Уди-Алънова скорост. Най-голямото забавление на видео тези дни, а пък в същото време - и нещо като тест по зрителска интелигентност.