Аз съм Филип Карлоф, викат ми Фил Мърляча. Работех ченге под прикритие, прикривах си некадърността, но шефът Васеф ме уволни - бях загубил нови 2% от доверието му.
Как да платя на първата си жена алиментите? А сърцето ми се къса, като я чуя да вика на дъщеричката ми "изчадие Филипово"... Трябват пари и за делото срещу третата. Обвиних я в укривателство в особено големи размери на нещо в гардероба.
Заскитах безцелно. В салон за красота данъчен инспектор крещеше, че чува щракане на ножици. Фризьорът се оправдаваше, че е фрАзьор и тренира пред огледалото.
Вън бръснари в хайка по трима с театрален гняв се хвърляха върху дългокоси минувачи с възгласи "Хулигани" и ги подстригваха. Жертвите уж пищяха, но им мушваха по някой лев.
Автоинструктори вземаха завързани мацки за ученички и щом се появеше полиция, ги прегръщаха като гаджета. Стар ремсистки похват.
Граждани хвърляха тъщите си в кофите, да оползотворят таксата смет. Едър мъжага бе понесъл стар москвич. Приложих дедуктивния метод на Фил-дядо: бриджор, налага губеща карта върху губеща. 5 данъка за москвича върху 1 за кофата.
Видях стълба в небето. Качващите се бяха не ангели, а обущари, шапкари, екстрасенси... Вертикалната площ не се облага, досетих се!
Пред патентното бюро плачеше изобретател на вечен двигател - данъкът бил пропорционален на времето му на работа.
- Безкрайност?
- Почти! - той се разтресе от нови ридания. - Язък за микрокредита.
Рокгрупите плащаха върху дължината на името си. "Латинопартизани" станаха "Латинопарти", обмисляха редукция до горно "Ла". Дони се радваше, че се отърва от Момчил. Д2 тържествуваха.
Гражданинът Йосиф Кантарджиев предвидливо се бе прекръстил на Йосиф К. "Процес ли е на развитие, или развитие на процес?" - разсъждавах философски.
До подновения строеж на Вавилонската кула (с 1 етаж) имаше стоянка на фирмата "Красив ум". Първият шофьор бе делови: "Днес разучаваме задачата за софийските мостове. Как да ви доставя на адреса, като минем по веднъж през всеки. Инак не мога да си избия патента." Благодарих. Вторият разтвори каталог с комплицирани кръгове в житата, умело наложени на картата на София. Разбрахме се без думи. Третият се оказа естет.
- Чудни форми имат фракталите! - възкликна приповдигнато, избягвайки да ме гледа в очите. От горчив опит знам, че периметърът им е безкраен... Зацепих през парка.
От окото на залеза капеше нещо жълтеникаво, да, разтопена слонова кост. Звездите заемаха местата си зад кулисите. Една девойка ме гледаше унесено. Приближих усмихнат:
- Come on, woman, come follow me home.
- Дайър Стрейтс, албум Комюнике, 79 г. - изстреля тя и ситно се запъти към телестудиото. "Стани бедна!", пожелах й от сърце и сломен закрачих към къщи. На стената пишеше със спрей "Бог ниско, цар близко!". Край входа изневиделица изскочи бившата ми втора и ме зашлеви, след което се отдалечи победоносно.
- Някой все още ме обича - утеших се аз и рухнах с дрехите на леглото. Не разбрах дали заспах или се събудих.
My lord, I'm your obedient servant.
I believe tomorrow you'll get a drink in your mail - someone else's Last Drop.