През 1943 г. Христо закупува незастроен имот в регулация, върху който и до днес не са направени никакви подобрения. След няколко години го дарява на сина си Георги. Георги умира през 1984 г. Единият от синовете му Александър умира през 2000 г. Съпругата на Александър има ли право на наследство?

Зоя Г., по мейла



Въпросът с наследяването между съпрузите се третира едновременно от Закона за наследство (ЗН) и от Семейния кодекс (СК).

При масовия режим на съпружеската имуществена общност, който е налице у нас, и при смърт на единия съпруг преживелият мъж или жена получават по правило и директно половината имущество. Не като наследство, а по правило.

Всъщност въпросът за наследяването - с кого, как и колко, се отнася до останалата половина от това имущество. Към нея се прибавят и личните имущества на починалия съпруг. Сборът на двете прави една наследствена маса, от която преживелият също получава своя дял.

Според Закона за наследството съпругът(ата) наследява част, равна на частта на всяко дете. Така ако например починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета от наследството. Има обаче вариации. Така по чл.9,ал.2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с баби и дядовци или с братя и сестри, или с техни деца или внуци, той получава половината от наследството. Това е, ако наследството е било открито преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак при същата хипотеза с възходящите, братята и сестрите, преживелият съпруг получава по закон не половината, а две трети. Ако няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, съпругът наследява всичко.

За доизясняване на казуса е необходимо да се посочи чл. 54 на СК, от който чрез аргумент от противното може да се извлече извода, че съпрузите са законни наследници един на друг. Във въпросната разпоредба е записано, че "след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това". Това означава, че съпрузите, които са в брак не само се наследяват един друг, но и са сред законните наследници. А това е важно, защото означава, че те получават задължително нещо от наследството на съпруга.

Според чл. 14 от Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници - това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците. Тук очевидно трябва да бъдат сложени и преживелите съпрузи. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Това е искът по чл. 30, ал.1 от ЗН.

Законът определя, че запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част. При две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители. Както вече стана ясно, когато съпругът наследява с низходящи, то неговата запазена част е равна на частта на всяко дете. Години наред имаше проблем с нееднаквото решаване на случаите, когато съпругът наследява с наследници от третия наследствен ред - братя и сестри или техни деца и внуци или такива и възходящи от втора и по-горна степен, които по закон нямат запазена част.

С постановление на Върховния съд обаче и този проблем бе изяснен. Според решението няма спор, че съпругът е наследник със запазена част. Той наследява с всеки от трите реда наследници: първи ред низходящи (деца, внуци), втори ред родители и трети ред - братя и сестри или техни деца и внуци, както и възходящи от втора степен - баба, дядо, прабаба и прадядо. Низходящите изключват от наследяване наследниците от другите два реда, родителите изключват третия ред. Низходящите и родителите не наследяват с наследници без запазена част. Това право е дадено само на съпруга.

Върховните съдии са изтълкували, че там където законът говори за наследяване на съпруга сам (тогава той взема половината) - се има предвид, че е без други със запазена част. Братята, сестрите, родителите обаче нямат запазена част. И всъщност тук има едно-единствено изключение от общото правило, че запазената част на съпруга е една втора. Така например ако наследството е открито (единият съпруг е починал) преди навършване на 10 години от сключването на брака и преживелият наследява едновременно с дядо, баба и с братя и сестри, тогава той ще получи не половината, а една трета. ВС просто приема, че "няма основание да се запазва по-голямата част, отколкото съпругът може да получи като дял от наследството". При тази хипотеза обаче, ако има над 10 години брак, преживелият съпруг взема половината, толкова ще е и запазената му част.

Това означава, че при конкретния казус преживялата съпруга със сигурност ще наследи нещо. Въпросът е при каква конфигурация - дали с деца, дали с родители, дали с братя и сестри. Ако няма никой друг, то ще наследи всичко.