Хубав парад се получи миналата неделя на Червения площад. Дори сега, когато срокът на годност за средностатистическото чудо (3 дни) изтече, трябва да признаем, че руснаците се постараха. При това така както само те могат. Като се започне от разчета с бойните знамена, съставен изцяло от потомци на герои от Великата Отечествена война, та се стигне до жребеца Гейрат, язден от командира на представителната туркменистанска военна част, който (жребецът, не командирът) бил пряк потомък на Кумир - белият жребец, на който Жуков приема Парада на Победата 1945.

Дори самият факт, че присъстваха почетни роти от повечето държави от антихитлеристката коалиция си е направо чудо само по себе си.

Американската рота маршируваше най-разхайтено, което за пореден път доказва, че трудът на видният теоретик на строевата подготовка - генерал Шайскопф (от "Параграф 22") е отишъл напразно.

Традиционният показ на военна техника бе открит от танкове Т-34-85 и самоходни оръдия СУ-100, взели участие в заключителния етап на войната.

Та дебютът на Т-34-85 на парада ме подсети за една история. Разказа ми я един приятел за истинска, въпреки че звучи като градската легенда за варненския скиор и бабата.

На един паркинг за тирове някъде в Унгария, в горещите следобедни часове на ранното лято (началото на юни), преди 15 години (1995) един нашенец - тексимаджия с "Волво", се срещнал с двама чуждестранни колеги - германец и руснак. Германецът, работещ за Вили Бец, бил с нов-новеничък "Мерцедес" 1820 и докаран в най-добрите традиции на тогавашната шофьорска мода - с джинсова риза, дънки "Ливайс" и очила като Кобра от едноименния сериал с бате Слай. Германецът бил от Източна Германия, та поназнайвал и руски.

Руският трудещ се шофирал МАЗ на командно дишане и спешна нужда от основен ремонт. Той го ремонтирал цял ден, поради което бил твърде неопрятен и в работното облекло, и в настроението.

Забелязвайки това, германецът решил да поиграе на националната си игра - блицкриг. Народопсихология - "ничего не поделаешь", както казват самите руснаци.

Приближил се значи швабата с маршова крачка до човъркащия шофорската си Немезида руснак и обикаляйки около формиралата се арт-инсталация "Тираджийска Пиета", взел да подхвърля ехидно: "Ну, МАЗ - хорошая машина". Руснакът безропотно търпял унижението до момента, в който германецът придружил поредното "Ну, МАЗ - хорошая машина" с подритване на гумите на дизеловия мъченик. Руснакът се измъкнал изпод МАЗ-а, премерил с поглед германеца и гръмко попитал: "А танк Т-34 - хорошая машина, да?"

После се качил в кабината, врътнал стартера и моторът взел, че запалил. За българина останала исторически утвърдилата се функция да утешава германеца след поредния блестящо започнат провал. Предполагам се досещате, че нашият човек в сценката се опитал да развесели изпадналият в минорно настроение германец по най-неподходящия начин. Разказал му чрез комбинация от лош немски и характерни жестове стария виц, завършващ с "Абе и на нас, ама първо на вас".

Историята я разказвам, защото философски погледнато, на незнайния паркинг в Унгария са се сблъскали две технически школи. Едната е ясна - по часовникарски прецизна и стерилна, с внимание към детайла и процедурите за контрол. Затова и машините, произведени от тази школа, работят като часовници. Но от друга страна и се повреждат като часовници, тоест спре ли да работи - викай часовникаря и по-добре не се опитвай да я поправиш сам.

Другата школа е малко по-особена. При нея се внимава в детайлите само когато има Парад. Идеята зад тази школа е, че ако една машина бъде достатъчно дълго блъскана с чук и псувана на майка, рано или късно ще проработи, независимо колко сериозно е повредена. А ако не проработи - поради липсата на необходимост от часовникарска прецизност, машината може да бъде произвеждана зад Полярния кръг, в мазетата на окупираните градове, в железарските работилници и т.н. при това в поне 50 000 броя (производството на Т-34 през войната). Този подход - с блъскането и псуването не само че работи, но и в крайна сметка се оказа по-удачен от нездравото увлечение по прецизността и точността.

Затова (е, не само) на Парада дефилираха Т-34, а не "Пантера".

Но все пак, най-знаменателното събитие може би беше присъствието на фрау Меркел, чийто внимателен кавалер през цялото време бе Владимир Путин. Така де - историята си е история, а газът си е газ. Историята се пренаписва, но газът един път изпуснат...

Посланието е ясно - рано или късно ще има последен Парад на Победата. И на него наред с руснаци, американци, англичани, французи, поляци и т.н. ще мине представителна част на Бундесвера. Все пак тази рана трябва да бъде затворена, а на мястото на германците, т.е. световният хулиган, чупещ грънци и прозорци, е била почти всяка велика сила.

И нека не забравяме, че Парад по случай Победата в Третата Световна война най-вероятно няма да има. Или ако има, на него ще маршируват "лишь мутанты, и в небольшом числе".