Докъде (до колко, докога) ще пада еврото? Това е най-често задаваният въпрос, на който финансистите избягват да отговарят. Ако някой знае сигурния отговор, може да стане милиардер през следващите дни. Стига да е готов да загуби няколко милиона, ако му изневери пророческата дарба. От края на миналата седмица техническият анализ предрича общата валута да падне до 1.245 долара за евро (това прави 1.571 лева за долар) преди да се стабилизира. Колко трайна ще бъде тази стабилизация, след като се оказа, че засега



"вълчият пакт" плаши гаргите,



но не респектира глутниците финансови хищници, които продължават да залагат срещу европейската валута и успешно ръфат цели проценти от стойността й. "Вълчи пакт" шведският министър Андерс Борг нарече договорения през миналия инфарктен уикенд в Брюксел антикризисен план за еврозоната, подкрепен от Европейската комисия и другите членове на евросъюза. Този пакт трябваше да покаже сила и да сплаши спекулантите, изкушени "да разкъсат по-слабите държави". Стара Европа реши да събере 60 млрд. евро фонд за бързо реагиране и 440 млрд. двустранни гаранции, които да обезпечат бъдещи емисии от облигации в подкрепа на държавите от еврозоната, които пропаднат в гръцки тип финансов колапс. МВФ добави още 250 млрд. евро към пакта. Но договорените мерки успяха да сплашат пазара



само ден до пладне



Още във вторник пазарът се обърна и едва тръгнало нагоре, еврото отново пропадна и продължава да девалвира. Трябва да потърсим причините за това недоверие, за да преценим дали зад него се крият само спекулативни нагласи или доста по-сериозни аргументи. Очевидно след двудневен размисъл пазарът е преценил "вълчия пакт" като недостатъчно мощен да се справи с проблемите, надвиснали над европейските държави и в частност - над еврозоната. Скептичната оценка има основания. Наистина 110 млрд. евро са достатъчни, за да посрещат падежите на гръцкия държавен дълг през следващите три години и да спасят кредиторите на Гърция от възможен фалит на държавата длъжник. Но 1 трилион евро не стигат да измъкнат свръхзадлъжнелите европейски държави. А покриването на един дълг с друг дълг е всичко друго, но не и решение на дълговата криза. Според мен не в размера на интервенционния пакет е големият проблем на европейския антикризисен план. Работата е там, че пактът от Брюксел поставя повечето страни от европейския съюз пред една нерешима дилема. Затъналите страни стоят



пред двойна беда:



От една страна, брюкселският консенсус налага на всички страни от съюза политика на затягане на дисциплината с цел да свият умопомрачителните бюджетни дефицити и държавни дългове до пределите, наложени от Пакта за стабилност. В момента средният бюджетен дефицит на страните от еврозоната е 6.9% от БВП, пределният размер от Маастрихт е 3%. Маастрихтската норма за задлъжнялост на тези страни, както знаете е 60% от БВП, средният размер на дълга им в момента е 89%. Средните стойности за целия Европейски съюз са още по-далеч от нормата. За да се върнат в очертаните предели, страните в Европа трябва незабавно да предприемат мерки подобни на онези, които налагат на Гърция и Румъния. Те трябва да свият рязко държавните разходи като проведат стабилизационни програми подобни на тази, която българското правителство си постави. В същото време, за да изпълнят задълженията си по "вълчия пакт", староевропейците трябва да поемат тежки плащания и задължения, за да внесат своя дял във финансовия пакет на пакта. Ако не започват да свиват още от тази година разпасаните си бюджетни разходи, те ще поставят под въпрос способността си за общи действия. Ако рязко свият бюджетните разходи, те са пред друга заплаха:



стабилизационните мерки заплашват с рецесия



Далеч преди да са излезли от досегашната тежка депресия, в която се намират от около година време, европейските страни са на път чрез стабилизационните мерки, които си наложиха, сами да предизвикат нова рецесия (спадане на абсолютния размер на брутния вътрешен продукт - свиване и на производството, и на потреблението). Тази ситуация е известна като "рецесия в депресията" и се характеризира с тежки разрушения. Стопанството едва се е стабилизирало в мизерията и мъчително лази по дъното на кризисния цикъл. Новото пропадане разбива крехкия, трудно достигнат баланс на оцеляването. Всички участници в икономиката - фирми и население са ангажирали резервите си и са свили дейността и разходите си до границата на възможното. Буферите за понасяне на новия срив са минимални. Затова разрушенията са по-големи в сравнение с "голямата рецесия", в която те попаднаха след сочното десетилетие на безоблачен растеж.



Европейските правителства изглеждат неспособни



да водят особено гъвкава политика на постепенно свиване на дълга и разходите си. Истински висш пилотаж в икономическата политика е да проведеш стабилизационна програма в условията на депресия, без да предизвикаш колапса на нова рецесия в депресията. Особено когато във всеки момент чакаш външни изненади, например да поемеш нови тежести, за да спасяваш някое непослушно другарче да не изпадне от общата лодка на еврото, която плува сред враждебното, пълно с хищници море на враждебния валутен пазар. Днешните лидери на Европа не приличат на хора, способни да овладеят толкова деликатна ситуация. Хубаво е, че се надяваме да ни изненадат приятно. Но по-добре да се готвим за нова вълна на рецесия, вероятно в условията на стагфлация - стагниращо стопанство плюс инфлация, предизвикана от обезценяващото се евро.