Нещата обичайно си дойдоха на мястото. И настоящият премиер на България видя празнично облечени тълпи, а ропотът на народа му се счу като химн. "Българите не са бедни. Влоговете в банките се увеличават с по 1 милиард лева на месец", каза Борисов по телевизията. След това изигра футболен мач, в който откри, че сме най-добре в ЕС. "Кафенетата са пълни, значи няма криза тука", каза той в Русе. После се похвали с ефект от антикризисните мерки, които още не са и стартирали.

Така на десетия месец от своето управление той се нареди сред предшествениците си. На десетия месец царят вече съзираше една прекрасна реституирана татковина, а Станишев се наслаждаваше на хиляди хора, "вникнали в необходимостта от тройната коалиция". С което доказаха, че приказката за стълбата на Смирненски е вечна. Същата, за която Симеон Дянков каза: "Имало там някаква притча...", а Борисов в далечната 2006 г. в качеството си на кмет предлагаше да я увековечи с паметник.

Кой знае каква драма няма. Не и лична. Ако героят на Смирненски преживява метаморфоза, нашите изначално са се разделили със сетивата си. Думите им пред хората са само политически инструмент - когато са опозиция, хулят и недоволстват, а когато управляват, доволстват. Какво да каже Борисов? Че българите са най-бедни в ЕС? Че перспективите са лоши, отникъде не се задават инвестиции, еврофондовете ги няма никакви и остава само фискалният резерв, трупан от омразната тройна коалиция?

Естествено, няма това да каже, а



избирателно ще интерпретира данни



Щом БВП не се покачва, ще се хвали с увеличени спестявания на шепа хора. Щом безработицата расте, ще вижда не безработни, а доволна клиентела в кафенетата. Може и като Петър Димитров да се провикне: "Българите били бедни, а? Как ще са, след като всеки кара кола и носи по два джиесема?".

По-интересно е друго - метаморфозите и изкушенията на истинските "плебеи и дрипльовци". Стълба не изкачват, но все някой ги изкушава срещу нещо в замяна. Те също му подаряват сърце, очи и уши, до степен, че земята почва да им се струва населена единствено с ангели. Особено по избори.

Борисов е все още силно обичан. Дори царят, който през 2001 г. бе харесван като полубог, по средата на мандата му неодобрението надхвърли одобрението. Образът на настоящия "месия" има по-устойчиви характеристики. Това няма нищо общо с управленските му действия, нито пък с факта, че за разлика от царя, той наистина тръгна като плебей и добре изпълняваше тази роля. Днешната любов към "месията" прилича на онова необяснимо чувство на привързаност, което кара момъкът да подтичва след момата, макар и да не му е вярна. Но какво следва? Бавно и методично пълно разлюбване, до появата на друг месия? Или повече разум и предпазливост, вместо безрезервно подарена вяра? Постепенно Борисов ще се демитологизира, помагайки си сам с дразнещо непремерени думи. Но после? Същото ще е и като след царя, или друго? Преди време каза - най-големият враг на ГЕРБ е ГЕРБ. Най-големият враг на Борисов е Борисов. Той е способен да изненада сам себе си. За публиката да не говорим.

Но макар все още да сме



лековерна провинция на картата на Европа,



днес обществото демонстрира повече будна гражданска реакция откогато и да било. Хората скочиха срещу ГМО, следенето в интернет, потъпкването на свободи, изплашиха управляващите или им попречиха да сторят престъпни безобразия. "Къде бяхте, когато Станишев краде? Защо не протестирахте тогава?!", обвинява Борисов който му се изпречи пред очите - полицаи, лекари и учени. И колкото абсурден да е въпросът, като се има предвид, че той не е Дянков и не идва от Вашингтон, от гледна точка на гражданската бдителност е прав. Е, днес сме тук. Демографията не предполага ръст на будното гражданство (с увеличаващ се дял на пенсионери и малцинства), но все повече обществени групи се събуждат, недоволстват и развенчават илюзии в името на общия интерес.

Това е лоша новина за всички бъдещи дяволи. По-трудно ще изкушават. Ще са все така подпомогнати от недоимъка, популизма, пропагандата и все по-елементарното образование, но няма да им е лесно, както досега. "Горе" винаги ще има пируващи князе, а "долу" онеправдана тълпа. Но тя няма да е чак толкова лековерна и безсетивна. Колкото и да не ни се вярва, тя постепенно трупа знание от собствените си грешки. Гражданските самоорганизация, бдителност и критичност - дори и по периферни теми, са командното копче върху конвейера за месии. Когато ги няма, е зелено, когато са налични, е червено.

А склонността на Борисов да казва това, което не е, със същия патос, с който изрича и някои безспорни истини, има и още едно измерение. Ако вкара двама-трима корумпирани в затвора, стегне администрацията, построи една магистрала и върне еврофондовете, има шанс да управлява, а и да чете новогодишни обръщения до дълбоки старини.