Двете разпоредби в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), които президентът Георги Първанов върна за прегласуване от парламента, а после прати и в Конституционния съд, не противоречат на основния закон. Това обяви зам.-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев, който е шеф на Наказателната колегия на ВКС. Става дума за въвеждането на резервен защитник, който прокуратурата и съдът ще могат да назначават по тежки дела, както и за отпадането на ограничението обвинението и присъдата да почиват на комбинация от данни, събрани със специални разузнавателни средства (СРС) и показанията на свидетел с тайна самоличност. Промените в НПК влизат в сила на 28 май. Илиев подчерта, че това е личното му мнение. Тази седмица върховните съдии ще се съберат, за да приемат становище до КС по казуса и то може и да се различава от това на зам.-шефа на ВКС.

"Резервният защитник не е толкова тежък проблем. Той няма да е натрапен и ще се ползва изключително рядко", обясни Илиев. Според него по делата за тежка организирана престъпност "няма адвокат, който ще използва такива елементарни прийоми да шиканира процеса и да остави клиента си в ръцете на резервния защитник".

И при комбинацията от тайни доказателства нямало толкова сериозен дефект, който да наложи извод за противоконституционност. Илиев обаче има притеснения, че за някои престъпления тези доказателства ще се окажат основните - например създаването на престъпна група и участието в нея.

По-големият проблем е в ползването на данни, събрани със СРС, още преди образуването на наказателното производство. В тези случаи възможността за проверка на достоверността е под въпрос и "има възможност за оперативни комбинации", обясни Гроздан Илиев.

Във ВКС не възприемат добре възможността, която поправките в НПК дадоха на прокуратурата да протестира актовете на съда, с които делата й се връщат за допълнително разследване и отстраняване на нарушения. "Това ще отваря процес в процеса и ще забави значително производството", бе категоричен Илиев.

--------СЕКРЕТНО

Делата не трябва да се засекретяват само защото по тях са използвани СРС-та, смята председателят на ВКС Лазар Груев. Трябва да се преценява дали информацията, събрана със спецсредствата, е секретна, обясни той. Безспорно класифицирани са средствата, методите и начинът, по който тя е събрана. За това се очаква и становище на ДКСИ.