Премиерът Бойко Борисов основателно отрече миналия петък да е агент на ЦРУ, защото "няма такава практика да се вербуват премиери или президенти". Той обаче не разкри дали все пак не е явочник на разузнавателната централа на САЩ, предоставяйки терен за тайна среща. Такова подозрение се върти упорито от две седмици в дипломатическите среди в София. Обичайно достоверен източник увери "Сега", че според негова информация шефът на ЦРУ Леон Панета е гостувал в България на 27 май, за да се срещне с иранския външен министър Манушер Мотаки, който обаче по официални съобщения е пристигнал на следващия ден.

Американската агенция за геополитически анализи Стратфор първа изказа такова предположение още на 28 май, но разминаването в датите я накара да мисли, че Панета и Мотаки не са имали пряка среща, а гостуването им в София в два последователни дни е дало възможност за разговори между техни сътрудници. Така или иначе изводът на агенцията бе, че



България е била терен за американско-ирански консултации



с цел да се избегне ново изостряне на отношенията, което изглежда твърде вероятно. Въпросът е дали такива важни лица като шефа на ЦРУ и иранския външен министър биха направили подобни пътувания само колкото да водят антураж за преговори на ниско равнище. Твърде съмнително е, че двамата случайно са се разминали в София, идвайки по други задачи.

Както Панета, така и Мотаки нямаха достатъчно убедителна официална причина да гостуват в България почти по едно и също време. С шефа на ЦРУ нещата по принцип са потайни и не е нужно да дава обяснения къде за какво ходи. Въпреки че неговата визита получи необичайна публичност в българските медии, тя не бе отразена нито в сайта на ЦРУ, нито на Държавния департамент, нито на американското посолство в София.

От българска страна бе вдигнат официален шум само колкото да се създаде впечатление, че Панета е бил у нас, за да се запознае с операция "Октопод" и други подвизи в борбата с родната организирана престъпност. За по-голяма убедителност във вестник бе пуснат фитилът, че той е обсъждал с премиера Борисов "политическия проект на президента Първанов", което не е изключено, доколкото ЦРУ се интересува от всичко, но все пак не е толкова важно, че точно заради него шефът на най-влиятелната разузнавателна централа да бие път чак до България. Волно или неволно



докачливият Първанов клъвна на въдичката



и вдигна медиен шум, който послужи като помощна димна завеса за прикриване на причината за посещението.

Иранският външен министър избра като официален мотив за своето гостуване в България 22-рата среща на Съвета на министрите на външните работи на страните, членки на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Иран не е черноморска държава и участва в тези срещи като "секторен партньор". Винаги досега той е бил представян на по-ниско равнище - посланик или заместник-министър. Появата на Мотаки смая останалите участници не само защото бе прецедент, но и защото никоя друга държава освен домакина България не бе представена от външен министър. Иранецът изглеждаше сред другите като бяла врана.

Съобщението за неговото излитане от Техеран бе предадено от официалната агенция ИРНА в 11 ч. българско време на 28 май, т.е. един час след като той вече се бе срещнал във външно министерство в София със своя колега Николай Младенов, а съобщението на ИРНА за пристигането му в България бе от 16 ч. наше време, т.е. три часа след като бе произнесъл словото си на срещата на ЧИС в резиденция Бояна. Видимата мудност на информационната агенция (макар че по природа такива агенции са тромаво официозни) не може да се обясни с друго, освен с указание да не бърза. Българските власти пък въобще не посочиха час на пристигането му.

Защо Леон Панета и Манушер Мотаки трябваше да се срещнат и



защо в София?



Моментът бе възлов, защото САЩ трябваше да се уверят дали наистина Иран е готов да тръгне по пътя на ядреното помирение, или само печели време, за да избегне нови санкции и да довърши превръщането си в ядрена държава. На 17 май Техеран подписа изненадващо тристранно споразумение с Турция и Бразилия за бартер на 1200 кг нискообогатен уран срещу 120 кг по-високообогатен. На 24 май той изпрати документа чрез базираната във Виена Международна агенция за атомна енергия (МААЕ) до т.нар. Виенска група, съставена от САЩ, Франция и Русия, за да ги убеди да спрат подготвяната нова резолюция за санкции срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН, защото вече той се бил отворил за по-пряк международен контрол. Междувременно от Персийския залив продължиха да идват информации за концентрация на американски боен флот, като през последните дни бе съобщено и за преминаването на израелска подводница през Ормузкия проток, което изнерви още повече ръководството в Техеран.

Днес се очаква Съветът за сигурност все пак да пристъпи към разглеждане и гласуване на санкциите, което е знак, че предполагаемата иранско-американска среща в София не е дала резултат. Документът е изработен от САЩ с подкрепата на другите постоянни членки на Съвета за сигурност - Франция, Великобритания, Русия и Китай, които ако не се отметнат в последния момент, му гарантират влизане в действие.

Въпреки че



България не е участник в тази голяма дипломатическа игра,



избирането й като терен за среща по важен световен въпрос е признание за умерена външна политика. Очевидно нейните твърдения, че се чувства заплашена от Иран и че затова се нуждае от противоракетен щит, не се приемат драматично от Техеран, който продължава да я смята за приятелска държава. Доверието на САЩ към нея също е високо и Бойко Борисов има причини да е доволен. Щом ЦРУ му иска "ключа от тайната квартира", за да си урежда деликатни срещи, няма как Вашингтон да не му върне жеста. Впрочем още щом Леон Панета си замина, в България се изредиха да гостуват трима заместници и помощник-държавни секретари на САЩ, които не спестиха хвалби за правителството. Президентството бе отминато с хладно мълчание, което бе балсам за Борисов, боднал преди дни Първанов с репликата "Завижда ми за ЦРУ!"