От 1961 насам еврейският "Параграф 22" расте, но не старее. От всички страни чуваме: ако имаме пари да си изкупим дълга, той поскъпва и няма смисъл да купуваме. Нямаме ли пари, дългът поевтинява, но не можем да го купим, понеже нямаме пари.

Продължението на "Catch 22" е "Closing Time". Можем да си го преведем всякак: "Време е да затваряме", "Завеса", "Айде, че ше метем" или "Залезът", както е постъпил преводачът Б. Стойков, понеже финалът на цивилизацията е величествен като Gotterdammerung - "Залезът на боговете" на Вагнер.

Змейове и гиганти построили Валхала, обиталище за богове и герои, които естествено са неплатежоспособни и теглят траншове рейнско злато от злобния Миме и другите джуджета-банкери; добре, ама Зигфрид, който всъщност е исландец, отнема от Миме пръстена на нибелунга; пък Хаген, пък Брунхилда - въобще неясни брачни и други договори и далавери, поради което настъпва Gotterdammerung и Валхала се проваля в джендема.

Вместо да се наслаждават на тевтонския провал, евреите направиха Вагнер табу за концертните зали в Израел, понеже бил антисемит. Да им се чудиш те антисемити ли са, когато се бият със семитите (палестинци и араби). Добре го беше казал цигуларят Йехуди Менухин:

- Не искам да се казвам Йехуди.

"Ехуд" значи евреин. Все едно българин да се казва Българанов, французин - Франсоа. Ако щете вярвайте: лорд Енгландер ме е развеждал из Уестминтър. Беше 70-годишен, висок, строен, елегантен и почерпен като лорд.

- А как бихте искали да се казвате, мистър Менухин?

- Моше Менухин...



артурчета и...



Параграф 11 може да те вбеси толкова успешно, колкото и параграф 22, пише Джо Хелър в "Залезът". Докато го пишел (през март 1993), на третото ниво на НДК в София някой каза:

- !Helos, vienen los Arturos! (Eто ги, идват артурите!)

Не гарантирам, че двете неща са ставали едновременно, но може и да са.

- Los Arturitos. Mira hacia la escalera mecanica. Aki esta su oficina (Артурчетата. Погледни към ескалатора. Там им е офисът.)

Разминах се с групичката мъже и жени - добре облечени, зле сложени и засмени. "Не го научи този език", скарах се мислено на себе си.

После разбрах, че "артурчета" били одиторите от "Артур Андерсен".

През 1993 те правеха одит на НЕК (националната ни електрокомпания), включително на АЕЦ "Козлодуй".

Англосаксонците наричат одиторите "броячи на бобени зърна" и "числодъвкачи", а "Артур Андерсен" е петата в света счетоводна фирма с 2300 клиенти в САЩ и офиси в 83 държави.

Какъв е проблемът ли?

Одитът установява финансовото здраве на една компания и може да изкара, че тя струва колкото струва, или повече, или по-малко и така да я фалира. След най-големия фалит в историята (на eнергийния гигант "Енрон") "Артур Андерсен" е обвинена от правосъдното министерство на САЩ и от SEC (Securities and Exchange Comission).



...червен бутон



Моят проблем е да вярвам ли на одита на "Артур Андерсен" в България. И дали светът ще му вярва?

Проблемът на "Артур Андерсен" е, че отсега нататък ще проявява показна строгост и ще фалира повече компании, отколкото преди. Ако продължи да съществува, естествено. Ако не, НЕК ще разполага с одит от несъществуващ одитор, така ли?

Проблемът на клиентите е, че одиторските услуги ще станат още по-скъпи. Пол Волкър (бившият шеф на Федералния резерв, който стана главен надзорник на "Артур Андерсен") обясни поскъпването с това, че одиторите ще броят бобчетата и ще дъвчат числата по-съвестно отпреди и - главно - понеже консултантската и одиторската дейности ще трябва да се разделят (първата е по-печелившата; тя субсидира втората; втората се отплаща на първата с такива одити, каквито първата иска да чуе).

Проблемът на чийф-екзекютива (шефа на изпълнителната власт във Вашингтон) са връзките му с гиганта "Енрон", когото "Артур Андерсен" е прикривала, пъхайки неудобните документи в шредера (машината, която ги нарязва на лентички).

Проблемът на света е дали чийф-екзекютивът ще се измъкне елегантно, или ще натисне червения бутон.

В "Залезът" на Джо Хелър "малкият негодник" прави второто.

Хубавото е, че Америка е велика, щом Джо Хелър има свободата да нарича чийф-екзекютивите негодници. Лошото е, че Америка действа по параграф 11:

" - Няма да ви върнем парите, сър. Ако ви ги върнем, фалираме. А фалираме ли, няма да ви ги върнем."

САЩ имат огромен дълг, който няма да върнат на света. Трилионите за военната им програма предвещават Gotterdammerung. Дотогава параграф 11 ще ползва само САЩ; малките ще си плащат.

Дядо Господ така е направил света. А той е безгрешен. И папата не греши, ако случайно сте католик.

Но в такъв случай недейте да четете "Залезът". Там един мисли, мисли и накрая казва:

Щом Бог може всичко, той може и да греши.