Трийсет и пет тома са изтръскани, за да се подберат в три приказките на Николай Райнов: "Български приказки", "Източни приказки" и "Приказки от цял свят" (изд. "Захарий Стоянов"). Онези 35 тома Райнов пуснал през 20-те и 30-те години.

"Ходих много из Нашенско, по цяла България, за да уча езика. Срам ме беше, че не си знам езика, ами трябваше да си служа с чужди думи", цитира Богомил Райнов баща си в предговора. И пояснява: "Преодолявайки всички форми на книжна предвзетост и в същото време избягвайки всички робски турцизми и грозни диалектизми, стига до един езиков израз едновременно и народен, и литературен, български чист и български мелодичен..." Езикът е, който хваща веднага вниманието в забравените приказки на Райнов. Той е липсващият ни български език, тотално пометен и от пластмасовия език на днешната приказка - фентъзито.