:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 439,280,215
Активни 163
Страници 11,779
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

За да летят цветята

Хал на неудачника, постигнал неуспеха





Нейде в селски крематориум пекат се тухли...

Мойте врагове в свещен съюз са съюзени

и строят си строй върху темели от руини.



Ако гръм удари в бурята гръмоотвода,

ще напълнят гащите с отличия за храброст.

Слънцето сред облаците е разсеян поглед.



И не знам дали крилат е ангелът хранител.

Аз съм пешеходец, който ходи по земята

както конят ходи пеш, щастлив и под ездача.



И ако изпадна в крайна нужда, не очаквам

да получа мечешка услуга от гората.

Гоня пеперудите, за да летят цветята.





ПОД НАВЕСА НА НЕБЕСНАТА ЗАКРИЛА



Толкоз силен дъжд валеше, че тревите

бяха вълноломни водорасли, сякаш

всички погледи се давеха в потопа.



От лозите няма помен да остане...

Ще остане този, който е останал

под навеса на небесната закрила.



Божията благодат все пак е земна.

Слънцето не е зад облаците вече,

корените са на сянка под дървото.



След като не беше ял сушено грозде,

селянинът след дъжда примлясва сладко

въздух от сушени капки за стафиди.



СЕЛОТО В САМИЯ ДОЛ СТОИ НАД ВСИЧКО



От села в села преселват се селата,

докато избегнат свойте селяндури,

и в стърнищата пасат си суховеи...



Селото в самия дол стои над всичко.

Повече не дават никъде, тук дават

само колкото приема се в живота.



Всеки удар на съдбата е нахалос,

щом халосва халосниците, които

го загърбват и си гледат хала.



Птиците с кръжене им поднасят песни

като обедни погачи над софрите

и духовният им глад се утолява...



КАТО ВРЪХ НА ВСИЧКО НА ВЪРХА НА ПЛАНИНАТА



Нищо ново никога под слънцето и няма

над гнездото на осите да запее славей.



Само като остаряла без съпруг вдовица

сушата пренася извори от пусто в празно.



Но за любовта поетът, както си е писал

като луд за пенсия, без пенсия си пише...



Той, непадналият духом, вече цяло лято

си повтаря: първата любов не се повтаря.



Като връх на всичко на върха на планината

има още първи сняг от миналата зима.

Николай Кънчев - визитка

Николай Кънчев е роден през 1936 г. в село Бяла вода, Плевенска област. Следвал е българска филология в Софийския университет. Издал е няколко десетки книги със стихове, сред които "Присъствие", "Колкото синапеното зърно", "Послание от пешеходец" , "Нощен пазач на зората" (1983), "Лайкучката не хапе, а ухае" (1984), "Усмивката на Сфинкса" (1998). Превежда от френски. Негови книги са издадени в Полша, Холандия, Германия, Австрия, Чехия, Швейцария, Италия, Франция и други страни.
6
616
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
15 Октомври 2005 00:24
Най-после един от любимите ми поети! Очевидно редакторите четат форума и се вслушват в препоръките на НЯКОИ форумци

15 Октомври 2005 14:10
Николай Кънчев - един от любимите ми поети.


Дори само едно изречение ти стига да запомниш -
Например това -
"Слънцето сред облаците е разсеян поглед"

или това-
"Гоня пеперудите, за да летят цветята"...



И едно незабравимо стихотворение от този автор...


Красота


Ти - плачеща върба с коси до коленете.


Кажи какво е намерението на вълната?

Да се превърне на крила и да политне.



Но откъде и докъде са нейните предели?

Дори необяснимото небе се е разкрило.



Луната сви гнездо обаче сред клонака

и утре ще накацат по лицето ти лунички...



Да бъдеш или да не бъдеш: усмихни се по средата.


Натиснете тук




Редактирано от - Miranda на 15/10/2005 г/ 21:51:25

15 Октомври 2005 16:32
От лозите няма помен да остане...
Ще остане този, който е останал
под навеса на небесната закрила.

Поздравления! Истински както винаги.


15 Октомври 2005 16:53
Мирандо, форумът нямаше да е същият ако не беше се появил ти, чакам те от снощи батко и, не сбърках – ето те отново – пак с цитати, чудно “откъде ги земвате тия работи” и както си седя така, дъл мога и аз един стих отнейде да прочета, ама да не е вечно от брат Мирандо
15 Октомври 2005 21:26
Хайде на Мач!
(Въф фотйойла си лениво поседни
и стихчето по-долу ведро прочети
или просто със усмивка подмини:-)
.
Драги ми - Дарт Прач,
не ойде ли ти на Мач?
А Миранда остави,
нек на воля си Лети.
Окам ти от моя Тъмен лес
твойто братче - Преколес
стиховете лесно се преплитат
трудно е за тези-дето само питат..
и не вземат просто да опитат-
:
Муза да опитат да намерят
Рима да опитат да намерят
вместо просто да се мерят
или само да си се чумерят
.
На стадиона 'секи вика - У - Уууу
а тук ако не чувстваш, моля:ти-ху



16 Октомври 2005 19:16
Бъдеще

Ако блесна, ще се появиш.

Но как може те да те очакват

гърбом спрямо свойто настояще?



Ти си туй, което съм и аз

точно там, където се предвижда,

че ни предстои да се разминем.



Както светлината и гърмът

ние сме в едно и също време,

но се появяваме в различно.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД