Хал на неудачника, постигнал неуспеха





Нейде в селски крематориум пекат се тухли...

Мойте врагове в свещен съюз са съюзени

и строят си строй върху темели от руини.



Ако гръм удари в бурята гръмоотвода,

ще напълнят гащите с отличия за храброст.

Слънцето сред облаците е разсеян поглед.



И не знам дали крилат е ангелът хранител.

Аз съм пешеходец, който ходи по земята

както конят ходи пеш, щастлив и под ездача.



И ако изпадна в крайна нужда, не очаквам

да получа мечешка услуга от гората.

Гоня пеперудите, за да летят цветята.





ПОД НАВЕСА НА НЕБЕСНАТА ЗАКРИЛА



Толкоз силен дъжд валеше, че тревите

бяха вълноломни водорасли, сякаш

всички погледи се давеха в потопа.



От лозите няма помен да остане...

Ще остане този, който е останал

под навеса на небесната закрила.



Божията благодат все пак е земна.

Слънцето не е зад облаците вече,

корените са на сянка под дървото.



След като не беше ял сушено грозде,

селянинът след дъжда примлясва сладко

въздух от сушени капки за стафиди.



СЕЛОТО В САМИЯ ДОЛ СТОИ НАД ВСИЧКО



От села в села преселват се селата,

докато избегнат свойте селяндури,

и в стърнищата пасат си суховеи...



Селото в самия дол стои над всичко.

Повече не дават никъде, тук дават

само колкото приема се в живота.



Всеки удар на съдбата е нахалос,

щом халосва халосниците, които

го загърбват и си гледат хала.



Птиците с кръжене им поднасят песни

като обедни погачи над софрите

и духовният им глад се утолява...



КАТО ВРЪХ НА ВСИЧКО НА ВЪРХА НА ПЛАНИНАТА



Нищо ново никога под слънцето и няма

над гнездото на осите да запее славей.



Само като остаряла без съпруг вдовица

сушата пренася извори от пусто в празно.



Но за любовта поетът, както си е писал

като луд за пенсия, без пенсия си пише...



Той, непадналият духом, вече цяло лято

си повтаря: първата любов не се повтаря.



Като връх на всичко на върха на планината

има още първи сняг от миналата зима.