Франция ще разтури до три месеца половината незаконни ромски катуни и ще върне обитателите им по родните места в България и Румъния. София и Букурещ обещаха в духа на франкофонската солидарност да приемат изгонените и дори да пратят в Париж полицаи, които да помагат. Еврокомисията изрази чрез говорител на комисарката по правосъдието и човешките права Вивиан Рединг подкрепа за твърдите действия на френските власти. Всичко е готово за



най-масовата официална депортация



в Европа след Втората световна война, защото става дума за хиляди хора.

И какво от това? Ромите ще си дойдат, ще се видят с близките си и пак ще отпрашат натам, защото вече знаят пътя и защото в Западна Европа намират по-добро препитание, отколкото в двете най-бедни държави на ЕС. Единственият пострадал от цялата операция ще бъде образът на Евросъюза, който се представя пред света като стожер на човешките права.

Ромите имат номадска кръв, трудно се адаптират и само някои групи от тях са привикнали към уседналост. Другите продължават пътя, поет от техните индийски прадеди преди повече от пет века, който очевидно не е завършил и до днес. Тяхната концентрация на Балканите се дължи на две причини - на турците, които са им улеснили пътя само дотам, и на комунизма, който през втората половина на ХХ в. спря чрез желязната завеса по-нататъшното им разселване. Принос има и Западна Европа, включително и Франция, която от ХVII в. ги подлага на гонения, достигнали кулминация при нацизма и концентрационните лагери. Подмятанията срещу България и Румъния, че подлагат ромите на сегрегация и така ги насърчават да емигрират, са твърде недостойни, защото двете държави, исторически погледнато, са им служели по-скоро като убежище при цялостната европейска враждебност. Особено нелепо е да се чуват такива реплики от представители на държави като Холандия, например, която единствена е постигнала през ХVIII-ХIХ в. "нулево решение" на ромския проблем, т. е. изгонила е или е изтребила всичкото си ромско население.



Географията на ромското разселване



ясно показва кой колко е бил толерантен. От 10-12 милиона роми в Европа, където живеят общо 500 млн. души, 2,5 милиона са в Румъния, а 700 000 в България (според официални данни са 300 000). Делът им в двете балкански държави е близо 10% от местното население, докато спрямо жителите в цяла Европа са всичко на всичко 2%. Няма нищо по-естествено за хора без трайна уседналост да се местят от районите с по-голяма концентрация към други, особено където животът е по-привлекателен. България и Румъния не могат да бъдат обвинявани, че нарочно са бедни, за да се отърват от ромите си чрез своята непривлекателност.

Европа няма да стигне до разумно решение на ромския си проблем, докато не се откаже от лицемерието. Като издига знамето на човешките права, тя обвинява България и Румъния, че ги нарушават, защото отказвали да интегрират ромите. В същото време се твърди, че Италия и Франция гонят румънските и българските роми не защото официално изпитват нетърпимост към тях, а защото не желаят каквито и да е пришълци, нарушаващи законите им. Срещу добрите роми нямали нищо против. Но кои от тях са добре дошли, след като всички се задържат на чужда територия повече от допустимото за туристи и освен това нямат средства да финансират легално престоя си? На практика всички са незаконни и подлежат на изгонване.

Посланиците на Франция и Италия в София Етиен дьо Понсен и Стефано Бонацо предприеха през май т. г. серия инициативи за повишаване на българската чувствителност към ромските проблеми. Една от тях бе семинар на 12 май, от който стана ясно, че насила хубост не става. Така например се разбра, че самите роми отхвърлят задължителната десегрегация в училищата и предпочитат децата им да учат отделно, защото ромчетата се чувствали дискомфортно в общия поток и изоставали. Гвоздеят на програмата обаче бе дискусията на кръглата маса под надслов "Каква интеграция за ромското население в часа на свободното движение в ЕС?". Според резюме, което може да се намери на сайта на френското посолство, поканени "ромски представители на европейско равнище" са стигнали до общия извод, че "номадството не е присъщо на ромите (!?) и че произтича от тяхното отхвърляне, което става на практика спирачка за тяхната интеграция". И се добавя, че "от тази гледна точка заслужава тревога наблюдаваната напоследък реномадизация на някои ромски общности в Източна Европа". Подобно



извратено мислене



няма как да се дължи на друго освен на платена поръчка

Защо западняците не кажат направо: "Не щем никакви роми, спрете ги принудително!", вместо да ни будалкат с наукообразни диспути? Впрочем френският министър по европейските въпроси Пиер Льолуш изплю камъчето преди десет дни. Далеч от Европа, на посещение в Колумбия, той призна в Богота: Франция "не е призвана да приюти 2,5 милиона румънски роми" и настоя ЕС "да се мобилизира" по този проблем.

Очевидно се търси силово решение за изтласкване на ромите към държави-гета, които обаче нямат право да ги задържат насила. Протокол №4 на Европейската конвенция за правата на човека и директивите на ЕС за свободно движение постановяват, че всеки човек има право да напусне всяка държава, включително и своята. България и Румъния могат да изпълнят особената си европейска мисия спрямо ромите, ако им бъде възложено да си върнат комунизма, а заедно с него и изходните визи. Точно такава идея разви в края на ноември 2002 г. тогавашният главен секретар на МВР и днешен премиер Бойко Борисов, който заплаши, след като Холандия репатрира група български роми, че държавата може да върне рестриктивния режим на изходните визи. Освиркан от правозащитници, той не повтори повече заканата си.

Франция знае много добре решението на проблема и го прилага в национален мащаб, но сега трябва да има въображението и смелостта да го предложи на европейско равнище. Тя признава на своите 400 000 цигани (0,7% от населението й)



статут на "пътуващи хора" (gens du voyage)



и чрез Закона "Бесон" от 1990 г. (поправян през 2000, 2003 и 2007 г.) задължава общините си с население над 5000 души да изграждат водоснабдени и електрифицирани паркинги за караваните на ромските катуни. По този начин се избягва смесване с уседналото население и се цивилизова катунарството, като му се придава вид на къмпингарство. Обикновено ромите се застояват до края на учебната година, а след това се местят през лятото на свободни паркинги край други селища, където отсядат за зимата. Така отпада нуждата от принудителна "интеграция".

Европа трябва да инвестира не в създаването на модернизирани ромски (конц)лагери в България и Румъния, които така или иначе се превръщат в отвратителни гета, а в закупуването на коли и каравани за ромите, които желаят животът им да преминава на колела. Освен това трябва да се изграждат подходящи места в цяла Европа, където те да отсядат, щом решат да се застоят. Ако старите членки на ЕС не побързат, ще трябва да се примирят с гледката на роми в кашони по улиците си или в бидонвили край градовете си. Не е задължително да им дават френско, италианско, холандско и каквото и да е ново национално гражданство, а просто да им признаят европейското гражданство. Те са от векове в Европа и колкото и да бъдат подритвани от една държава в друга, няма как да бъдат върнати в Азия.