Не мога да разбера съвременния театър. Четиридесет години съм на сцената, животът ми мина там, както се казва, но ей богу, съвременния театър не мога да го разбера! Условност, условност, условност! И нов прочит! Модернизъм! Жулиета с дънки и с обеца на пъпа! Дездемона я играе мъж! Дездемон! Попът във "Вражалец" по бермуди! Защо? Режисьорско виждане! Така бил решил режисьорът!

А какви постановки правехме едно време! Реализъм! Сила! Автентичност!

Нямаше ги тогава сегашните режисьорски виждания. Всичко беше истинско. И репликите, и чувствата, и реквизитът. Особено реквизитът! Само кафтанът ми в "Цар Шишман" тежеше дванайсет кила. Плюс пет кила меч, плюс две кила корона! За ботушите да не говорим. Така бях заякнал от тези тежести, че като си купих първия хладилник, сам го изнесох до третия етаж!

А пък консумативният реквизит! Ех, консумативният реквизит...

В "Хан Телериг и жертвеният овен" на сцената сервираха истински печен овен! И представлението продължаваше, докато не се изяде всичко.

Веднъж играхме четири часа и половина! Понеже пожарникарят на театъра беше осигурил осем дамаджани мелнишко. Чрез тъста си.

И като се почнаха едни наздравици! Импровизирани! "За победата, ювиги хане!", "За победата, верни мои боили!", "Смърт на византийците!", "Да живее ханът!", "Наздраве, ювиги хане!", "Тангра да ни закриля!", "Кога сме най-зле, така да сме!""

По някое време и режисьорът облече една ризница, и суфльорът - присъединиха се и те! Четири часа и половина представление ви казвам!

Ами пиесата "Алкохолици" на съветския автор Пьянски-Самогонов...

Каква борба беше между колегите да те разпределят в тази пиеса!

Вярно, в трето действие алкохолиците вече са превъзпитани и в четвърто стават ударници, но в първо и второ изпиваха по три бутилки "Московская"! "Алкохолици" я играехме два състава. Единият - дневните представления, другият - вечерните. Щото водката - наистина "Московская"! Никакви ментета!

Виж, за "Градинарят" на Франсоа Бюле нямаше много желаещи. Понеже на масата само чушки, домати и праз. Да, мезе има, но главният герой - въздържател. Какво да го правиш мезето в такъв случай? Постна пиеса! И постановката излезе постничка, свалиха я след третото представление. "Овена на Телериг" обаче го играхме пет сезона!

Ами "Гаргантюа и Пантагрюел" по Рабле, ами "Грузинска сватба" от Бутиладзе"

А сега условности, маркиране, поглед отстрани" Режисьорско решение! Актьорите се движат като роботи по сцената" Движат се и скърцат! Как няма да скърцат, като са гладни?! Със зъби скърцат!

После: защо театърът е в криза?

Ами той народът го е казал: "Гладна мечка хоро не играе." Хем заплатите мизерни, хем няма и консумативен реквизит! Как тогава да има театър?! С режисьорски решения театър не се прави. Особено с такива диетични решения!