В парламента приемат закони - това им е работата. Я някой данък ще актуализират, я акциз ще ни натресат...

В залата обаче, както показва телевизията, има-няма 50 души. А те гласуват така, че душа да ни е яка! Всеки с по две-три карти...

И какво виждаме? Електронното табло безпристрастно отчита 140 гласували! Кворум, та дрънка... А от председателския стол дядо Йоцо гледа как демократичният ни влак се отправя към Европа.

Утре обаче аз, според моите разбирания, имам пълното основание да не плащам нито данъци, нито акцизи. За мене те са нелегитимни.

Но ако не платя, аз автоматически се оказвам престъпник и попадам под суровите удари на закона. Да, ама този закон не е ли също приет по гореописания начин? Абе нема начин да не е приет така.

Знам, че има ли престъпление, трябва да има и наказание. Но трябва ли само аз да го отнасям? Нима народните избраници не са извършили престъпление, използвайки чужди документи, т.е. гласувайки с чужди депутатски карти?

Да, ама те имали имунитет! И за да им го свали някой този имунитет, трябва да се произнесе парламентът. Т.е. пак те ще гласуват. И знаем как ще го направят. Че да не са идиоти, та сами да се вкарват в пандиза?

Сигурно такива работи ще си мисля, понесъл цялата строгост на закона. И сигурно ще се моля вицепрезидентът някой ден, понеже впрочем си няма друга работа, да ме помилва...

Все пак мен ще ме одрусат за неплащане на данъци или на акцизи. А можеше да бъде и по-лошо. Да прегреша съвсем по депутатски.

Да прегреша например като народния избраник Сульо, който излиза на парламентарната трибуна, щото е глас и съвест на епохата, а баш в тоя момент го показват по телевизията и трябва да се види колко е умен.

Но какво виждаме, моля ви се? На таблото се изписва, че говори народният избраник Пульо. Щото джобът на Сульо е фрашкан с карти на негови колеги и колко му е да сбърка в случая, използвайки чужда легитимност!

Аз обаче, ако реша да мина границата с чужда легитимност, мале мила, бедна ми е фантазията!

А народните избраници могат да минават всякакви граници. Понеже техният живот е един много дебел роман - "Престъпление без наказание"...

Тоя пък - сигурно ще кажете, - какво ни се прави на Достоевски?!

Длъжен съм да призная: за разлика от тъй наречените политици аз не се мисля за нещо повече от това, което съм. И в този ред на мисли ми се ще да припомня крилата фраза на съвременен балкански сатирик: "Идиоти си имаме - липсва ни Достоевски!"