Животът е пълен с отговори. Понякога те са толкова много и толкова точни, че ние успяваме да питаме. Дори ще кажа: всеки човек носи в себе си някакъв отговор. Остава само да налучкаш какъв му е на този отговор въпросът.

Напоследък ви занимавам със своите познати. Може би просто им дойде времето. Или пък е именно заради отговорите, които всеки от тях носи. Или въпросите - все едно, въпросът е вече и отговор. Ако ви е омръзнало, оставете моите приятели. Обърнете се към своите. Сигурен съм, че и там е същото. Само се вгледайте.

Златка Гр. прекара младостта си като секретарка, но и като секретарка беше прочута. Сега чисти апартаменти и офиси и пак е много търсена и предпочитана. Има диплома по психология от университета, говори сносно полски и френски. Животът се отнесе грубо с нея - съвсем млад мъжът й осакатя в автомобилна катастрофа. Грижи се за него предано и храбро, после, вдовица, не повтори.



Децата израснаха изцяло на нейните ръце



Помагахме й да намира поръчки за машинопис и коректура, приемаше всякаква работа и не пискаше. Особената й, някак... търпелива усмивка беше емблема на нейния труден път. Още е. Спомням си я да разказва за децата си, когато бяха малки. Как и при най-бедната вечер на масата вкъщи винаги има колосана покривка, прибори според етикета, салфетки "на конус". Искала да им създаде стандарт, да знаят, да могат, да боравят, нищо че понякога репетират само с хляб и сирене. Искала да се чувстват уверени и свободни, ако утре прекрачат в един по-добър живот. Разбира се, това не се разпростираше само върху трапезата, Златка страстно, ненаситно дори отработваше тяхното бъдеще - алианс, плуване, уроци по китара. Смогваше - само тя си знае как. Мислел съм, че това е някаква компенсация, загдето децата нямат бащина опора, но сега разбирам, че е било друго.

Неотдавна ми даде визитка. Съвсем лаконична: "Златка Гр., чистачка". Макар понякога саркастично да се представя за хигиенистка ("хигиенистката се обажда"), тя държи на точността: "Хората търсят чистачки, хигиенистка е вид демагогия." Сама си подбира клиентите, избягва дребнавите и простите, предпочита обекти, където има компютър - да си провери пощата или да си побъбри в скайпа, когато спре за цигара. Доволна е от нивото си: чакат ред за нея, използват връзки и ходатайства, за да ги "вземе". Парите, естествено, отиват за "Фарос" и за Училища "Европа" - сега вече за внучките. Горда е, че може да го прави. И в същото време - трезва. "Майка ми обичаше да казва, че цял живот чисти тоалетни, за да вземем образование и да се откъснем от нейната съдба. Не го правеше, за да ни задължава, а за да бъдем по-отговорни към своя шанс. Е, тя не успя - и аз чистя." Но и Златка знае защо го прави. Освен всичко - и за да видят тези нейни златни внучки, че и на това стъпало може да се живее с гордост и самочувствие и че дори на дъното животът не изгубва вкуса и цената си.



Златка ги обучава за бъдещето



Преподава им своята наука. Облечена като от журнал. Токчетата й чаткат, гривните й звънтят. Хубава жена, обаче душата й по-хубава. Тази душа иска да даде на момичетата знанието - този път обратно - как да се чувстват уверени и свободни, ако утре слязат в един по-немилостив живот. И как да го живеят, без да бъдат нещастни. Затова се докарва, затова се усмихва и им сочи своето място под слънцето. Чудно място, ще кажете, но какво пък, човекът прави мястото. Що се отнася до Златка, това не я разстройва, тя изпълнява дълга си.

За дълга човешки обичам да се разпростирам. Това ми е тема още от младини. Но не и днес. Мястото не позволява. Животът несправедливо разпределя възможностите и в това отношение. На едни им се дава да влияят върху действителността, дори върху бъдещето: да приемат решения, да коват закони, да планират и да нареждат, да галят и да наказват, да вземат и да раздават. Ние с вас, които гледаме как го правят, знаем, че повечето от тях са негодни, а някои - и негодници. Отговорността не ги окрилява - тя им тегне и те й се изплъзват. Кръшкат й. Примерът им, повече от всичко друго, съсипва нацията.

Не съм Ленин да твърдя, че всяка готвачка може да управлява държавата. Това е гъдел за непросветени. (Подобен гъдел, впрочем, днес е агресивно актуален и тук.) Но от отговорност и пример като на нашата Златка днес има остра нужда. В своето си поле за изява тя го прави честно и грижливо. В своята малка държава, в своето малко общество тя се старае - заради утрешния ден. Това е нейният важен отговор, изпреварил всички възможни въпроси. Тя го задава на всеослушание. И по своя си начин, без да управлява държавата, управлява живота. Не само собствения, а живота въобще. И не се съмнявам, че е един от хората, които пренасят човечеството от век във век...