Надявах се, че събитията напоследък водят към развръзка, и то развръзка благоприятна, честна. Отдавна се вижда, че повече няма накъде. Говори се от сутрин до вечер - страстно, крайно и непримиримо. Гняв и отрова се леят. Лекарите стягат стачка. И нищо дотук. За Онези, които са болни и от това ще умрат, всичко, което се разиграва в ефира и в парламента, е безплодно движение на въздуха.

Не вярвах, че ще седна да го пиша - та аз съм само един зрител. Но зрител, видял и патил. Само се съмнявам, че в този тътен - сякаш някакви антични хорове сипят клетви и вувузелят един срещу друг - някакъв друг глас може да бъде доловен. И въобще - има ли смисъл да се включваш в тази баталия, ако нямаш сила да удариш по масата?

Който и преди е боледувал или е болни гледал, той отлично знае, че изкушенията пред българските лекари са не по-малко, отколкото пред митничарите и че съблазнените да злоупотребят с мисията си съвсем не се броят на пръсти. Само дето сега те са повече. Който днес купува лекарства за тежко страдание, той отдавна се пита в кой кабинет на кое министерство виси ловко одраната му кожа. Но сега, когато болниците хлопват врати, а надеждите за спасение за хиляди от нас се отлагат за светлото бъдеще, това зарежда живота на всички с печал и смъртоносен цинизъм.



Трябва да се чака държавата да забогатее.

Или да забогатеят някои в държавата





Тъй като става дума за пари.

С парите, обаче, нещата са тука има - тука нема. Повечето от Онези, които са болни и от това ще умрат, прилежно са плащали здравните си вноски и са натрупали едни огромни пари, които вече няколко правителства държат настрана, за да бъдел стабилен ф-ф-фискът.

Ф-ф-фиск като ф-ф-фатален, като ф-ф-фащам някого за гушата.

Никой не казва убедително какви пари за здраве държи... фискът. Говореше се за осемстотин милиона. После казаха милиард и нещо. На кого да вярваш? И най-главното: къде са? Събирани под предлог за здравеопазване, тези милиони (милиард) стоят в някакъв резерв, завладени от държавата, макар въобще да не са нейни. Те са на болните, които страдат и гинат пред входа на болниците и слушат безсрамни заявления на некадърни и неморални управници.





В България всеки си има собствени пари



На парламента, като му останат, задължително си купува коли. Съдебната власт си ги разпределя и се самонаграждава, ако и в държавата да има криза. Само парите на здравната каса не са нейни и какво прави властта с тях никой не знае. Идеята на един ф-ф-фактор, че ако се върнат на болните, ще дестабилизират н'ам к'во си, е просто шизоф-ф-френна - държава с нелекуван народ и гинесова смъртност не може да разчита на никаква стабилност.

Сякаш здравето не е елемент от националната сигурност, та е оставено в ръцете на лица, назначени на автостоп.

Разрухата в здравеопазването е дирижирана от некадърници и авантюристи, които не съзнават, че боравят с живота на хиляди българи. И все в името на някаква никога несбъдваща се ре-ф-ф-форма. Не и в името на Онези, които са болни и от това ще умрат, покосени от мизерията и икономическата блокада на здравната система. Това - каква приемственост! - са го забъркали три правителства преди днешното, но сега положението е наистина ф-ф-фатално. Фатално за всеки, който има нужда от помощ, от лекарство, от хирург. Като за онзи болник от Свищов, подхвърлян между три болници, докато угасне от хепатит. Като за онова момченце от Кърджали, за което в областния град не се намери хирург или анестезиолог, а може би и двамата.



Защото българските лекари се изнизват в чужбина



По правило - най-добрите. В тях са вложени повече милиони, отколкото онзи юнак стиска във фиска, в стабилността на държавата тези лекари тежат повече, но те си отиват и това е безвъзвратно - главно заради невъзможността тук да лекуват като в ХХI век. И заради генералната дехуманизация на т.нар. хуманна медицина у нас, която в безвремието до т.нар. реф-ф-форма просто изгубва своето предназначение.

Коя демократична държава ще допусне планово унищожаване на своите болни граждани? Каква е разликата в смъртта пред взвода за разстрел, на бесилото, в душегубката от гибелта пред заключената операционна - никой не посмява да произнесе това, но то е в съзнанието на всички. (Само дето куршумът е по-милостив от рака.) Ще го изпитат Онези, които са болни и от това ще умрат, както и онези, които ще се разболеят. Зловещо посягане на невинни хора, това е основният принцип на съвременния тероризъм - непредизвиканото убиване на невинни всява онзи ужас, който изпълнява неговите цели. Утре може да се окаже, че



здравният тероризъм е изобретен в България



В името на ф-ф-иска? Или просто защото да се прати самолет за някой болник в Индия или Иран е по-лесно, отколкото да се гарантира "здравната услуга" на всеки, който бере душа пред болницата с безполезния талон в ръка?

Днес нашата държава мрачно напомня онзи родител, който играеше на ротативките с парите, събирани за болното му дете. Аналогията може да се развие, но и така тя е достатъчно позорна. Както за онези, които въртят хазарта с нашето здраве, така и за нас, които малодушно и това ще изтърпим..

А както биха казали древните, търпението не е лечение. Търпението най-често е ф-ф-фатално...