След по-слабия "Ударът Пелам 123", Тони Скот се завръща с екшън, който ще ви изправи на ръба на седалката още на десетата минута - и ще ви държи там до финалните надписи (разбира се, ако не сте сглупили да гледате филм като този от дивана).

"Неудържим" за пети път събира британския режисьор с любимеца му Дензъл Уошингтън. Но не бързайте да го отписвате само защото не харесвате тъмнокожия носител на "Оскар" - въпреки героичния персонаж, който са му натресли и тук, неговата изява е всъщност второстепенна. Истинската звезда във филма е влакът беглец 777 - многотонна композиция с 39 вагона, която лети неуправляема и с токсичен товар през щата Пенсилвания. Той е като акулата в "Челюсти".

Действието донякъде повтаря това от два други известни филма - "Влакът беглец" и "Скорост", но без техните капризни завръзки. В "Неудържим" влакът е просто изпуснат от мързелив и нехаен железничар, който още не е пил сутрешното си кафе. Следват 80 минути чист адреналин, чието възприемане не може да бъде нарушено дори от развяващи се насред полето американски флагчета.

Скот е свел репликите до минимум - само колкото да генерират допълнително напрежение. Най-якото в "Неудържим" обаче не е антагонизмът между обикновените жепейци и корпоративните играчи на голф, които ги е грижа само за акциите, а каскадите, в чиято драматургия и заснемане Скот-младши винаги е бил особено силен. "Неудържим" е образцово упражнение по екшън: кратък, опростен, винаги на скорост.

Има две размазващи сцени: 1. Влак с дечица на учебна екскурзия се разминава с композицията убиец на косъм. 2. Влакът на Дензъл и колегата му (Крис Пайн) се разминава на косъм, преди да обърне и да се включи във второ действие.

Дори развръзката не е толкова ефектна, колкото тези двете - може би защото не беше трудно да се сетим предварително каква ще е. Но изпълнението е на ниво, до последната минута.