С този сюжет, тези актьори и режисьор "(Не)честна игра" можеше да е най-добрият политически трилър на света. Филмът си има трески за дялане, но историята му е значима, посланието - важно, а Наоми Уотс - в третото си партньорство с Шон Пен.

За сметка на това тукашният преводач си е оставил ръцете, вижте само "играта на думи" в адаптацията на простичкото заглавие Fair Game. Да не споменаваме въобще, че в субтитрите Йордания се мъдри като Йордан, а най-често срещаната дума е "пролиферация".

Ако се абстрахира човек от тези дреболии, филмът става за гледане. Вярно, историята се разгъва много колебливо в първия час. Но Дъг Лаймън ("Самоличността на Борн") вече е врял и кипял в жанра трилър. Във втората половина той наваксва едновременно с интрига, дълбочина и динамика.

Сценарият на "(Не)честна игра" ползва същата патерица, както всеки втори филм в Холивуд напоследък - стига да не е продължение или адаптация на комикс - "по истински случай". Случаят беше в новините отпреди няколко години: агентката на ЦРУ Валъри Плейм бе изритана от администрацията на Буш, защото заподозря, че Ирак не готви никакви ядрени оръжия, а пък американците трябваше да намерят повод за войната. Съпругът й Джоузеф Уилсън, който също е вътре в скандала, публикува статия в "Ню Йорк таймс", че сделка с уран от Африка всъщност не съществува. С това кариерата на Валъри си отива, но целта на Лаймън и сценаристите му - братя Бътъруърт, всъщност е била да покажат как Белият дом прави семейството им на нищо.

"(Не)честна игра" се опитва да сложи акцент върху личното пред общественото в историята на Джо и Валъри. Наоми Уотс свършва повечето работа в тази насока. Шон Пен май сериозно е повярвал, че е обществена фигура и по-малко актьор - за съжаление, второто е вярно, първото не може да се докаже със сигурност. На екран той се държи като несресан народен трибун.

Уотс, която му партнираше и в "21 грама" и "Убийството на Ричард Никсън", обаче е безупречна. Тя толкова успешно влиза в кожата на Валъри Плейм, че докарва дори физическа прилика.

Ако това беше авторски киносценарий, "(Не)честна игра" щеше да завършва с кадри как истината възтържествува, а половината администрация на Буш влиза зад решетките. Само че нещата в живота не стават така. Единственият осъден Луис "Скутър" Либи - шеф на канцеларията на вицето Дик Чейни - бе помилван от президента на САЩ и не опита затвора.