|
| *** |
Болният Иванов се опита да завърти глава, но усетил остра болка във врата си, само изохка със слаб глас...
- Доктор Цеков, болният от упойката! - тихичко извика дежурната реанимационна сестра.
Доктор Цеков, завеждащ отделение в 176-а университетска болница "Свети Онуфри Каспичански", със забързана делова крачка дойде до леглото, сложи длан на челото му, за да провери има ли температура, и бодро попита:
- Как сме? Как сме?
- Докторе, ще живея ли? - прошепна с усилие болният Иванов.
- А как иначе? - засмя се широко хирургът. - При нас това е задължително!
- Не, не, докторе! Кажете ми истината!
- Ма, разбира се, че ще живееме! И гадже ще си хванеме, като излезнеме оттук! Някое сладко русокосо моме! Какви мадами предпочиташ? Руси или така, по-тъмнички? - съвсем се увлече в психотерапия завеждащият отделение. - Аз ги харесвам всякакви!
- Докторе, вие ми говорите така, за да ме ободрите, но не ми казвате истината! - печално се усмихна Иванов. - Искам истината, каквато и да е тя!
- Е, ама това е вече много! - направи се на засегнат докторът. - Казвам ви го като медик с 26-годишен стаж, нещата са под контрол и прогнозата е съвсем благоприятна! Кажете му, сестра! И вие сте тук вече почти 20 години.
- Разбира се, че всичко е наред! След седмица-две няма и да си спомняте, че сте били опериран! - съгласи се сестрата и се зае да оправя някакъв оплел се кабел от Иванов към разните медицински уреди на колелца край леглото му.
Помълча за кратко оперираният, а след това отново прошепна със синкави устни:
- Не, не, не ми казвате истината! Разправяте ги тези работи, за да не грохна съвсем! На тежко болните винаги се говорят такива неща! Та това ми е третата операция тук, при вас!
- И какво от това? - засмя се хирургът Цеков. - Лечение! Всичко, дето трябва да се направи, ще се направи!
- Ама вие с хастара навън ме обърнахте бе, докторе!
- Айде, айде, противопоказно е да се вълнуваме! - продължи да говори в множествено число лечителят. - Още две операции и ще си тръгнем оттук момченца!
- Още две?! - изпищя, доколкото можа, болният. - Защо още две?
- Казахме си го вече! Лечение! Трябва да си свършим работата перфектно!
- Тежко болен съм, докторе! И вие ме щадите! Не ми казвате истината!
Сълза изплува в лявото око на Иванов, постоя там, а после се плъзна по небръснатата буза...
- Сестра, бийте му една успокоителна!
Само това каза завеждащият и излезе в коридора.
Разбира се - хирургът не казваше истината. Всъщност Иванов влезе в болницата с най-банална бъбречна криза, но сега, в края на годината, с цел да дръпнат колкото може повече пари от здравната каса, всички в 176-а университетска болница "Свети Онуфри Каспичански" усложняваха максимално диагнозите и тласкаха болните по колкото се може по-скъпи клинични пътеки. Дето на няколко пъти и доктор Цеков го каза: "Лечение! Работата трябва да се свърши перфектно!"
Кажете му истината, докторе!