О, "Лидъл"!

Три деня полицейски дружини

как магазина пазят. Квартални домакини

трепетно повтарят на цените редът.

Намаления ужасни! Дванайсетий път

пенсионери лазят по пътеката сива

и асфалта тъпчат, и тълпа я залива.

Рейс подир рейс! От спирката чак!

Пенсионер безумний сочи магазина пак

и вика: "Търчете! Тамо са храните!"

И пенсиите ръгват, стискайки парите,

"Бананиии!" гръмовно въздуха разпра.

А полицията отвръща с други вик: "А-ха!"

И с нов дъжд от думи, ругатни, закани

пенсиите наши, от глада подбрани

псуват и се блъскат, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред,

чанта геройски на щанда да положи

и един банан повече в нея да сложи.

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се завръщат - "пенсии-орловци"!

Кат лъвове тичат към страшний редут,

не сещат умора, ни жажда, ни студ.

Последният напън вече е настал.

Тогава Фандъкова, общинский генерал,

ливна водата от медени менци:

"Венчайте България с лаврови венци!

На вашата сила общината повери

бананите, Борисов и Партията дори!"

При тез думи силни пенсионерите горди

поемат геройски към полицейските орди.

Бесни и шумящи! О, геройски час!

Банани ще има за всички тогаз.

Парите са малко, но старците траят,

викът се пречупва - мераци остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред магазина, на тоз страничен път,

с едната смърт бедняшка или с една победа.

"България цяла сега нази гледа!

Телевизия снима! Тя ще ни съзре!

Ако би бегали - да мрем по-добре!"

Няма веч колички! Има хекатомба!

Всеки бастун меч е, всяка чанта - бомба,

всяка дума - удар, всяка душа - срам.

Чак онез с колите духват от страх там.

"Грабвайте децата!" - женица изкряска

и майките хукнаха напреде завчаска.

Кат ангели бели, кат челен орляк,

подбутват децата и напредват пак!

А полицаите тръпнат, друг път не видели

ведно да настъпват чичета и лели.

Те въздуха цепят със демонский вик:

"Банани да купим, пусни ни мръсник!"

Жените наши - като скали твърди,

магазина щурмуват с железни си гърди

и хвърлят се смело във женския кеч,

кат виждат - близо бананът е веч...

И вълни по-нови от орди пенсионерски

гълтат орляка милиционерски...

Йощ миг - аха да хванат заветний банан!...

Но властта разгони пенсионерската сган...



И днес йощ кварталът, щом дума захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от уста на уста, от човек на човек!