20 Април 2002 06:04

Абе и аз съжалявам, че Хитлер е бил толкова деликатен, ама кво да правим сега. Значи то си имала крушка опашка - целият този антисемитизъм в Европа си е бил най-нормалната реакция спрямо поведението на евреите като се съберат по много. Впрочем, вината е на египетския фараон, дето ги изгонил, а не ги избил.

20 Април 2002 06:09

Basi ministara na pravosudieto, basi!
Gnusna chifutska rabota

20 Април 2002 06:43

Гледайте реакцията на САЩ по въпроса за разследването на зверствата.Излиза че те могат да колят когото си искат без да им бъде търсена отговорност.Това нов ред ли е или нещо друго?

20 Април 2002 08:01

УРОК ПО РИСУВАНЕ
Превод - Приятел на Арабската Поезия
Thu Apr 18 10:34:38 2002

УРОК ПО РИСУВАНЕ

Низар Каббани

Синът ми си донесе кутията с боички
и ме помоли да му нарисувам птица.

Аз четка потопих във сивата боя
и начертах квадрат с ключалки и решетка.

Очудване изпълни в миг очите му,
"...Но туй затвор е, татко,
не знаеш ли ти как птица се рисува?"

И казах му, ""Прости ми, сине,
че съм забравил формите на птиците."

Синът ми си донесе кутията с боички
и ме помоли да му нарисувам житен клас.

Аз хванах молива
и нарисувах револвер.

Синът ми се надсмя над моето невежество
и настоя,
"Нима не знаеш, татко,
каква е разликата между житен клас и револвер?"

Аз казах му, "Мой сине,
аз знаех някога и формата на житен клас,
и формата на хляба,
и формата на розата.
Но във това сурово време
дърветата в гората тръгнаха
след хората от съпротивата
и розата облече униформа.
В това време на въоръжени житни класове,
на птици със оръжие,
култура със оръжие,
религия с оръжие
не можеш ти да купиш хляб,
без да намериш вътре пистолет,
не можеш да откъснеш роза,
без да насочи тръни тя в лицето ти,
не можеш да си купиш книга,
която да не експлодира между пръстите ти."

Синът ми седна на ръба на моето легло
и ме помоли да му прочета поема.

Една сълза отрониха очите ми върху възглавницата.
Синът ми я докосна с устни и изумен прошепна,
"Но туй сълза е, татко, не поема!"

А аз му казах,
"Когато порастеш, мой сине
и докоснеш образците на арабската поезия
ти ще откриеш, че словата и сълзите са близнаци
и че арабската поема
една сълза е само, изхлипана от пишещите пръсти."

Синът ми си донесе кутията с боичките
и ме помоли да му нарисувам Родина.
А четката затресе се във моите ръце
и аз потънах в бездна, удавен от ридания.

-----


РОМАНС С ЕДИН "ИЗРАЕЛСКИ" КОМАНДИР

Набила Харб

Първо съприкосновение -
когато неговите ботуши
нахлуха през изкъртената ми врата...

(Аз ти ОТКАЗВАМ,
ти не ще ме чуеш да крещя,
ти не ще добиеш
нито сведения ни сълзи от мене).

Кучка, той изшептя,
и нагря железата.

Тук той ми задава въпрос -
тук и тук -
и кожата наду се като плод презрял.
Ревниво, той изтръгваше имена,
Кой? Кой? И кой?
Кой постави бомбите за нас
на пътя за Дамаск?

Тогава аз изплюх имена -
по едно име за всеки шип
обгорил звезди в плътта ми.

Тука, казах, е Акка,
а тука е Хайфа.
Допри го отново до мен...
Аз имам стотици да ти дам.
Аз не ще скрия
едно селище,
едно дърво,
един камък...

Ела по-близо с тази жица -
Виж дали ТИ можеш
да нарисуваш върху мене
картата на МОЯТА страна.

"Толкова за твоята страна."
(Това бяха последните му думи.)

С ребра закърпени
и кости сраснали,
когато се събуждам с писък,
нощта покрива ме отново
и аз вече зная
как да яздя нощната кобила
от мрак до зори.

Но сега, изреалецо,
ти ще чуеш моето хлопане на вратата.
Все още, аз отказвам и на тебе,
и на твоите -
аз не флиртувам със страданието,
дори твоето...
Моето изпълнение ще бъде бързо.

Затова виж, Командире,
израелски романс не е по вкуса ми,
твоите ценности никога не ще бъдат мои,
така както МОЯТА земя не може
никога да бъде твоя.

Ако аз се сгодя за смъртта сега,
ти, Командире,
ще бъдеш мой свидетел
в пресечките
между рая и ада.

Преди да се разделим,
кълна се,
ще натопя ръцете си
в твоята кръв.


ОТ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ПОЧТИ 4-ГОДИШНА

Ханан Микаел Ашрауи

Когато утре ми свалят превръзките,
аз чудя се, дали ще виждам
пещта наполовина?
Ябълката - само половина?
Лицето мамино наполовина
Със моето останало око?

Аз не видях куршума,
Но усетих
на болката взрива в главата си.

Ала не е наполовина
този образ –
войникът с пушката огромна
в нетрепващи ръце
и изразът в очите му,
тъй непонятен.

Щом мога да го видя ясно
с очи затворени,
не е ли знак това,
че всички ние имаме
резервни две очи в главата си,
за да заместят тез, които губим.

След месец
на рождения си ден
аз ще получа ново стъклено око.
Дали ще виждам всичко кръгло
и издуто по средата?
Както когато гледах
през моите кристални топчета
света и виждах го неузнаваем.

Чух за момиченце на девет месеца,
загубило едното си око
и чудя се дали и в нея
е стрелял същият войник,
моят войник,
търсещ момиченца,
които гледат го в очите.

Аз съм голяма вече,
почти четиригодишна,
видяла съм достатъчно света.
Но тя е само бебе,
което още нищичко
не знае.


КОГАТО МЪЧЕНИЦИТЕ ЗАСПЯТ

Махмуд Даруиш

Когато мъчениците заспят
аз ставам,
за да ги пазя от
наемни оплаквачи.

Аз казвам им -
Дано да се събудите
в страна със облаци, дървета,
с миражи и вода.

Аз поздравявам ги за тяхното спасение
от невъзможното,
от оргията на касапницата.
Открадвам време,
за да ме изтръгнат те от времето.
Не сме ли всички мъченици?

Прошепвам -
Приятели, една стена ще има за плакати,
и нощ една ще отделим за пеене.
Имената ви ще окачим, където искате.
Сега поспете малко,
на стълба на горчивата лоза.

А аз мечтите ви ще браня от камите на пазачите
и заговора на Книгата срещу пророците.
Бъдете химн на тези, които нямат химни,
когато непробуден сън заспите.

Аз казвам ви -
Дано да се събудите
в страна населена с кобили буйни.

Аз шепна -
Приятели, избягнахте съдбата наша…
със примка на врата
под бесилка непозната!


УРОК ПО РИСУВАНЕ

Низар Каббани

Синът ми си донесе кутията с боички
и ме помоли да му нарисувам птица.

Аз четка потопих във сивата боя
и начертах квадрат с ключалки и решетка.

Очудване изпълни в миг очите му,
"...Но туй затвор е, татко,
не знаеш ли ти как птица се рисува?"

И казах му, ""Прости ми, сине,
че съм забравил формите на птиците."

Синът ми си донесе кутията с боички
и ме помоли да му нарисувам житен клас.

Аз хванах молива
и нарисувах револвер.

Синът ми се надсмя над моето невежество
и настоя,
"Нима не знаеш, татко,
каква е разликата между житен клас и револвер?"

Аз казах му, "Мой сине,
аз знаех някога и формата на житен клас,
и формата на хляба,
и формата на розата.
Но във това сурово време
дърветата в гората тръгнаха
след хората от съпротивата
и розата облече униформа.
В това време на въоръжени житни класове,
на птици със оръжие,
култура със оръжие,
религия с оръжие
не можеш ти да купиш хляб,
без да намериш вътре пистолет,
не можеш да откъснеш роза,
без да насочи тръни тя в лицето ти,
не можеш да си купиш книга,
която да не експлодира между пръстите ти."

Синът ми седна на ръба на моето легло
и ме помоли да му прочета поема.

Една сълза отрониха очите ми върху възглавницата.
Синът ми я докосна с устни и изумен прошепна,
"Но туй сълза е, татко, не поема!"

А аз му казах,
"Когато порастеш, мой сине
и докоснеш образците на арабската поезия
ти ще откриеш, че словата и сълзите са близнаци
и че арабската поема
една сълза е само, изхлипана от пишещите пръсти."

Синът ми си донесе кутията с боичките
и ме помоли да му нарисувам Родина.
А четката затресе се във моите ръце
и аз потънах в бездна, удавен от ридания.

-----
Превод: Превод - Приятел на Арабската Поезия

20 Април 2002 13:16

Napylno syglasen s 1,2 i 3... Hitler e pipal mnogo delikatno. Trjabvalo e da naznachi i Berija da pomaga na Eichman...

20 Април 2002 16:08

Докато не се разкарат двамата сенилни старци Арафат и Шарон светът има да си чака нещо в Близкия Изток да се промени.

20 Април 2002 18:51

Мазни чифути Армагедон е близо , ще се срешнем в ада

20 Април 2002 19:42

Mein Fuhrer,
честит рожден ден!!!

20 Април 2002 21:01

Ционист = национал-социалист.

21 Април 2002 06:52

<shosha> You see, we all will die. But if you kill my innocent family with a homicide bomb, they will die as victims, and with courage. But your death will be one of cowardice. Our children will cry, "why, why" and we will say, because we are Jews. Your children will ask, "why did Daddy die" and all you will be able to say is, "he did what some extremist told him to do, he did not think for himself. he killed a busload of Jewish children

21 Април 2002 11:09

анисотропи, кажи ми къде така са ти промили мозъка, че да го отбягвам отдалеч това място

sincerely,

21 Април 2002 15:03

Езикът на израелската пропаганда
Чарли Рийз
(За “Мънди”, 15 април 2002 год.)
Пропагандният език на Израел заблуждава много американци по отношение на Близкия изток, тъй като не го разбират.
“ТЕРОРИСТ” е ВСЕКИ палестинец, който е против израелската окупация на земята му.
“БОЕЦ” е ВСЕКИ, убит от израелтяните. Ако те убият, то, според тяхното определение, ти си “боец”, дори и да си само на шест месеца, на десет или на осемдесет години. Израилтяните убиват САМО бойци, така че всички от повече от 70-те (седемдесетте) палестински деца на 15 години и по-малко, избити от тях, са бойци.
Голяма част от цивилизованите страни не възприемат съпротивата като углавно престъпление.
За съжаление, пресата често възприема езика на пропагандата. Медиите съобщават, че израелците били убили 20 бойци. В действителност те тиражират нещо, за което не знаят нищо: нито един от журналистите не е видял труповете на докладваните избити бойци. Последните може да са палестински монахини или пацифисти. Един добър репортер докладва само онова, което знае.
Всъщност израелците съобщават, че са умъртвили 20 палестинци.
Напоследък една от русокосите хубавици на канал Фокс Нюз агресивно изиска от палестински представител да обясни защо Арафат не бил произнесъл реч на арабски срещу палестинските камикадзе. Когато най-сетне палестинецът успя да се вмести сред пороя от празни думи, той обясни онова, което всеки от нас отдавна знае: Арафат е осъждал самоубийствените атаки срещу Израел в няколко речи на арабски. Палестинският представител допълни отговора си с две дати.
Важното за нас, манипулираните жертви на подобни телевизионни предавания, е, че дамата не знае арабски и, следователно, не следи арабските телевизионни и радиоканали – откъде тогава е убедена, че Арафат не е произнесъл подобна реч на арабски? Отговорът е, че тя упорито и отблъскващо манипулира слушателите с една от лъжите на израелската пропаганда.
Възможно е американците да вярват на подобни лъжи от наивност. Може би ще помогна, като им обърна внимание на факта, че всички правителства лъжат: някои лъжат в определени случаи, други лъжат в по-голяма част от случаите, трети лъжат непрекъснато. Израелското правителство е пример на лъжец от световна класа. Можете да сте сигурни, че всяко нещо, произлязло от израелското правителство, е изцяло или частично лъжа, или – ако случайно е истина – е подадено извън контекста с цел объркване, друга форма на манипулация.
Членовете на израелското правителство са най-егоцентричните хора на света. За тях всяка смърт на израилтянин е неприемлива, но ако израелската армия избие неограничен брой палестинци, то това е напълно в реда на нещата.
Колко ниска цена за тях има животът на палестинците илюстрира присъдата на израелски съд над израелски заселник. Той е бил глобен и осъден на обществено полезен труд няколко дни. Защо? Защото умъртвява 10-годишно палестинско дете по следния начин: събаря го на земята, стъпва с подкованата си обувка на врата му и го бие до смърт с дръжката на пистолета си.
Равин от дясното крило сега заявява открито и най-безочливо, че животът на един евреин е много по-ценен от живота на някакъв си неверник (гоя).
Президент Буш, приемам, че, може би, по-голяма част от наивните американци настояват всеки да нарича палестинските камикадзе “убийци”. Аз няма да ги наричам така. Те са мъченици. Тези млади палестинци вършат точно онова, което са вършили много млади хора по света: доброволно жертват живота си за свободата на Отечеството си. Ако ги наричат убийци, защото убиват цивилни ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА, то тогава бащата на гоподин Буш е масов убиец. Неговата война и санкции са умъртвили десетки хиляди невинни мъже, жени и деца в Ирак. Буш-син очевидно планира да надмине баща си. Да си припомним филма “Непростен”: “ Синко, ние всички сме убийци”.
Иронията тук е, че докато Буш неспирно крещи на Арафат да спре насилието, самият той отказва да сложи край на МНОГО ПО-ГОЛЯМОТО НАСИЛИЕ, упражнявано от Израел над палестинския народ. В случай, че не е забелязал, в окупираните територии измират практически ежедневно – да използвам любимата му фраза – невинни мъже, жени и деца в резултат на държавния тероризъм на Израел!
Вместо да играе самооправдателни семантични игри, Буш би трябвало да посвети енергията си за спиране на избиването на хора по света от когото и да било – включително и от нас. Той трябва ясно и недвусмислено да подкрепи борбата на палестинците за свобода. Този е единственият начин за гарантиране на сигурността на самите израилтянци.
И трябва да се откаже от ужасяващата идея, според която убиването на хора по света може да се спре само с още по-мащабни избивания.

© 2002 by King Features Syndicate, Inc.

21 Април 2002 21:16

Премьер-министр Израиля Ариэль Шарон объявил бойкот координатору ООН по палестинским территориям Терье Роед-Ларсену. Как сообщает Edicom, по словам премьер-министра, это решение было принято в связи с заявлениями координатора, в которых он обвиняет израильскую армию за действия в Дженине. "Я дал указание всем министрам прервать все контакты с посланником ООН", - заявил Шарон. Он также подтвердил, что на сегодняшнем заседании израильского кабинета министров обсуждалась возможность объявления Роед-Ларсена "персона нон грата", однако решение по данному вопросу не было принято.
Напомним, что координатор ООН по палестинским территориям Роед-Ларсен находился в числе первых экспертов ООН и Международного Комитета Красного Креста, побывавших 18 апреля с.г. в лагере беженцев в Дженине после окончания кровопролитной военной операции израильских вооруженных сил. После этого посещения координатор заявил, что лагерь беженцев в Дженине представляет собой "кошмар, который трудно себе представить". По свидетельству Роед-Ларсена, лагерь полностью разрушен израильскими войсками, словно там произошло землетрясение.

Он также считает возмутительным тот факт, что правительство Израиля в течение 11 дней не пускало в лагерь поисковые и спасательные отряды. По его мнению, наличие на улицах Дженина неразорвавшихся снарядов и мин-ловушек не может служить оправданием для такого "омерзительного, с моральной точки зрения", поступка израильских властей. "Среди нас были эксперты, работавшие на местах боевых действий и ликвидировавшие последствия землетрясений. Они говорили, что никогда не видели ничего подобного", - подчеркнул Роед-Ларсен.