|
Под тогите слугите на Темида, оказва се, носят лирични, нежни и раними души. Сиреч и те са хора като всички нас. Та даже и в повече. Трябва само да ги разкриете.
Как ли? Например влезте в dir.bg, кликнете на "поезия" и ще откриете завладяващите стихове на една съвременна авторка.
Тя е "Кети Бозукова, поетеса от Сливен",
както гласи анонсът в Интернет-пространството.
"Здравейте! Родена съм в гр. Сливен на 29. 6. 1964 г. Завършила съм математическа гимназия в Сливен и Юридически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". От 1990 г. работя като прокурор в родния ми град. Публикувала съм стихотворения и разкази в списанията "Родна реч", "Пламък", "Везни", "Жажда", в. "Пулс", алманах "Слово", алманах "Струма" и редица местни вестници и списания. Автор на шест стихосбирки. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на юристите в България, на Асоциацията на прокурорите, на Международната асоциация на прокурорите.
Омъжена, с един син. Зодия Рак. Поклонничка /хаджия/.
Пишете ми."
Така се е самопредставила Бозукова в личния си сайт, изпъстрен с нейни снимки - една със слънчеви очила, друга с артистична шапка, трета - сред природата.
Ако сте от Сливен или поне малко навътре в прокурорските среди обаче, ще се досетите, че това не е просто редова служителка на Темида от Града на сините камъни. Кети Бозукова
е баш обвинителят - окръжният прокурор
на Сливен, станала известна с разправиите около "Клуб 777".
Навремето полицейски източници я обвиняваха, че прехвърлила от ареста в болница шефове на групировката, обвинени за умишлено убийство, чиято свобода преди това е отказана от съда. А ето че тази жена със слава на строг магистрат извън обвинителните актове сътворила 6 стихосбирки - "Разнолика любов", "Аз съм чашата", "Птица от Атлантида" и др. Където дебрите на правосъдието са отстъпили пред музата. Пример е творбата "Есенна еротика":
Вятърът,
любовникът на златокосите тополи,
малко закъснял за среща тази вечер,
клоните им лекичко и ласкаво оголва
и докосва с устни раменете им.
После ги завърта - шеметно валсуване...,
и глава притиснал нежно до гърдите им,
както само той умее - им нашепва, че е влюбен
и звезди за обици им сваля от небето.
Докато накрая те съвсем разголени,
омагьосани от ласките му, слели се със него,
не го пускат от прегръдките на клоните си,
за да чакат заедно до следващото лято.
Все пак животът и професията са направили окръжната прокурорка реалист. Неоспоримо доказателство, като тези от делата, които тя води, е стихът, озаглавен "Изповедно":
Защо всички ми се оплаквате -
аз също не съм добре:
имам кариес, болят ме лактите,
не успях да отида на море.
И нощите ми са пропукани
като устни на жаден.
Не мога да оздравея от скуката.
Но от изповед се отказвам.
Затова съм като нотариус.
/Сама съм поела риска./ -
Слагам подпис върху душите ви.
И вие си тръгвате чисти.
Музата, впрочем, спохожда не само прокурор Бозукова. Плодове на попрището на прозата - научна и художествена, от години жъне колегата й Борислав Йотов. Той също е обвинител, но по-висш - от Върховната касационна прокуратура. А навремето упорито го спрягаха за поста на главния прокурор, докато го заемаше Иван Татарчев. Сега Йотов е подчинен на Никола Филчев и се явява в съдебни зали пред Върховния касационен съд, за да поддържа обвинителните тези.
От 1989 г. досега
прокурорът Йотов има 55 издадени книги,
сред които 2 учебника по международно наказателно право и 20 монографии. Останалите 33 са криминален роман и сборници с кримиразкази - "По следите на престъплението", "Из дневника на прокурора", "Въжето се къса там, където е най-тънко" и др. Заради които обвинителят е получил и международно признание - станал член на Световната асоциация на писателите криминалисти AIEP.
Всичко описано е по действителни случаи, в повечето от които съм участвал и аз като прокурор, споделя Йотов, но не ще да открехне завесата над сюжетите - който го интересува, да прочете. Признава обаче, че персонажите му носят истинските си имена. "Казал съм: ако се разпознаят зад името си, много реалистично съм ги описал", обяснява прокурорът и уточнява - досега никой не се оплакал, че е обиден или оклеветен. "Никола Филчев ми е бъдещ герой. Досега съм му посветил само монографията "Правни аспекти на клонирането. Престъпления против интелектуалната собственост", задето не ме пусна да защитя доклада си на конгрес в Хавана", заключава Йотов.
"Сега" не откри творчески пориви сред ръководството на прокуратурата. Носят се само легенди, че един от Филчевите приближени колекционирал картини на видни майстори. Но все пак не ги рисува.
Затова пък
майстор на четката е шуменската съдийка Румяна Минчева
За изненада на колегите си зам.-шефката на окръжния съд в града на 5 април м. г. изложи 23 картини в местната галерия "Епсилон" с посвещение на професионалния празник на юриста. Тя рисува с маслени бои върху дървени плоскости. Картините бяха изкупени още на откриването на изложбата.
Първата творба "Дева Мария" Румяна създава само за няколко часа. "Да хвана четката ме подтикна непреодолимо желание. Нямах и понятие от рисуване освен от учебните часове", разказва съдийката. Когато решила да сътвори картина, нищо не разбирала от техниката на маслените бои. "Не мога да си го обясня и до днес, изведнъж почувствах увереност, че мога да го направя, а какъв е стилът ми и сама не мога да определя", свива рамене дребничката художничка, разбрала за таланта си "на преклонна възраст", както се шегува самата тя.
Съдийката вече има собствено ателие, където развива хобито си и не отнася нито една своя картина вкъщи. Всичко, което не е продадено, е подарено. Амбицията на Румяна Минчева е да окичи всяко празно място в сградата на шуменското съдилище, та като влизат хората там, да не чувстват толкова голяма студенина и респект.
Съдия Захарин Захариев от Окръжния съд в Бургас пък
съчетава лирика с наказателни дела
Съвсем недвусмислено е написал върху началната страница на единствената си засега книга:
"Издигнах храм на Свети Салиери -
той изгоря, за да мога да говоря.
Сринах храма на светеца Салиери -
Твърде късно изгоря.
Обречен съм на мълчание.
Сега ще
Каканижа."
По правило на Захариев разпределят все тежки мафиотски случаи. Може би затова част от стиховете му са с гневен привкус. Сам казва за себе си, че обича Жената, но като не я срещне - флиртува с драматургията (писал е и пиеса), а понякога и с поезията. И макар че е в Окръжния съд едва от 1997 г., вече е известен с любимата присъда, която колегите му почти не налагат - "обществено порицание по местния радиовъзел". Макар да знае, че едва ли всички порицани си вземат бележка, съдията държи на своята вяра.
И й посветил импресия:
Зорницата, Луната и голите клони,
Студът, тъмнината, кутия бонбони,
кафето димящо, пепелта от цигара,
горчивият разговор за една изневяра.
Телефонно звънене и "Пинк флойд" на стената
свобода вкаменена облечена в злато,
страх - сълзи във очите, самота във сърцето,
празнота в осланената жал на поета.
Не си отивай, вяра моя, клета.
Заместник-председателят на Апелативния съд в Пловдив Юлиян Русенов също е изкушен от мереното слово. Бивши негови колеги от практиката му в Старозагорския окръжен съд още пазят стихове, написани помежду две заседания, а той самият споделя, че винаги е живял с мисълта, че съществува различна от обкръжаващата ни реалност.
"Твърде много хора имат консервативна представа за съдията, за съдебната зала. Възприемат ни като ограничени от членовете и алинеите на закона същества... А истината е твърде различна. И ние обичаме красивата природна картина, нестандартното преживяване. В стиховете си съм давал израз на моментно състояние, на изгрев или залез, прихванат по време на някой от многобройните ми излети в Пирин", обяснява магистратът. Твърди, че не се е изкушавал да събере стиховете си в книга, но затова пък държи много на критиката, изказана от представители на пловдивската бохема, с които обича да присяда край маса до Античния театър. "Не търсете сред строфите отглас от някое развълнувало обществеността дело, лирическите ми герои нямат съдебни досиета", усмихва се съдията и щедро предоставя подборка от стихове, преди да грабне тенис-ракетата за поредната среща с отколешен партньор на корта:
Неповторима Красота.
И в миг избликнало Страдание.
Поспри, не идвай Самота.
Постой Очарование.
А ходили ли сте скоро на театър? Може би сте посетили печално нашумелия напоследък Младежки. И сте гледали пиесата с актуалното заглавие "Разкош от мизерия". Ако сте го направили, е редно да знаете, че авторът Радослав Младенов е полицай от Дирекцията за оперативно издирване (ДОИ) в МВР. По-конкретно в група за координация на службите. Сиреч
Мелпомена завладява редиците на МВР
Преди 7 години след боледуване Радослав Младенов, който тогава е оперативен работник, претърпява операция на крака и оттогава куца.
"Окуцях и прописах, дотогава гонех бандитите и животът минаваше бързо, но след като ме трудоустроиха в друга служба и по цял ден стоя в един кабинет, животът сякаш спря", разказва 46-годишният служител на МВР. В системата е от 1984 г., преди това е бил преподавател по хандбал във ВИФ.
Преди повече от година негова близка предлага да покаже пиесата му на режисьора Илия Добрев, с когото се познава. Преди това Младенов я е занесъл във всички столични театри, но никъде не му обърнали внимание. Няколко от известните режисьори също му отказали. Първоначално Добрев нямал време да я прочете, но жена му настоявала.
"Илия Добрев ми разказа как започнал да чете пиесата с огромно нежелание, но докрая не спрял да се смее и просто казал: "Искам да я поставя веднага", спомня си полицаят-драматург.
Действието в "Разкош от мизерия" се развива на тавана в кооперация на ул. "Добруджа" 2 в центъра на София, където самият Младенов е живял преди години. Героите са няколко бедняци и неудачници, които живеят там в различни помещения и непрекъснато се карат. Един ден в сградата избухва пожар, но никой не им казва. Когато разбират, пламъците вече настъпват към тях и изход няма. Тогава те се обединяват. Огънят е погасен от пожарникарите, но хазяите съобщават на наемателите да се изнесат, защото техните жилища са изгорели и трябва да се настанят на тавана. Бедняците сами запалват "домовете" си и си тръгват. Заедно. Разбрали, че хармонията между хората е голяма ценност.
Радослав Младенов е написал и 8 книги. 4 от тях са в жанра криминална сатира с основни герои полицаи. Сборникът хумористични разкази "Готино е да си тъп", е продадена за една седмица в 4000 тираж. А заради "Гневът на пантерата" Младенов отнесъл наказание - в книгата критикувал системата на МВР чрез героите си, двама сержанти, които са поставени непрекъснато в комични ситуации.
Полицаят написал и два сценария за телевизионни сериали. Мечтае да пробие като сценарист в киното. Младенов е печелил наградите "Павел Вежинов" за къса проза и "Гравитон", създадена от Любен Дилов-баща, за фантастичен роман. Получил и голямата награда на Международната асоциация на писателите-криминалисти.
Покрай книгите Радослав Младенов се запалил по компютрите. С тях оформя графично книгите си и прави кориците им, а също и на други свои колеги, които имат забежки към изкуството. "След толкова книги вече се шегувам, че в свободното си време работя полицай", смее се Младенов.
А шефът на КАТ-Русе полк. Ангелин Колев,
освен че пише поезия, отглежда и кактуси
Кабинетът му е затрупан с най-различни цветя, сред които преобладават бодливите му любимци. Над 100 кактуса развъжда у дома и на работа.
Главният катаджия на Русе обаче основно е пристрастен към поезията. През 1994 г. издал стихосбирката "Искам да ти кажа", където не липсват любовните мотиви.
Ти си тъй пленителна, когато ме обичаш!
Със тебе часовете литват в миг.
С душата си - душата ми привличаш,
И аз едва стаявам своя вик.
Едва ли друга като теб така целува,
На чувствата отдадена изцяло е
И всичко в теб сърцето ми бунтува -
Кръвта кипи навред из мойто тяло.
С ръцете си ме галиш в тъмнината,
Със устните си ме изгаряш чак!
Сега сме само двама на земята -
Съвсем сами във щурчовия мрак.
Напоследък обаче Колев, чиито първи опити в поезията датират от 14-15-годишна възраст, нямал време да пише стихове, защото работата го обсебила напълно. 53-годишният началник на КАТ има и чувство за хумор. С него подхожда и към вицовете за катаджии. Има забавна картинка на стената в кабинета, изобразяваща пътен полицай, който в едната си ръка държи палка, а в другата касичка-прасенце.
Подобно на прокурорите и баш началниците в МВР не творят. Твърди се обаче, че министър Георги Петканов бил много добър в изпълнението на родопски хайдушки песни. Но демонстрира певческия си дар в по-тесни среди.
КАРЕ
Психолози: Творчеството е бягство от стреса
Според психолозите влечението на отговорните люде към стихоплетство, пеене и прочее прояви на художествено творчество е начин за разтоварване от стреса.
Работният ден на магистратите и полицаите е много напрегнат, свързан с рискове и вземане на отговорни решения. Т. е. тази професия заедно с журналистическата и лекарската е сред най-стресовите. А натрупването на хроничен стрес води не само до физически и душевни болести, но и до психическа амортизация, неспособност за упражняване на професията и липса на комфорт в личния живот.
До подобни крайности обаче не стигат хората, които се отърсват и разтоварват от стреса с хоби. Под хоби психолозите разбират не само събирането на марки и антики, но и всяка ситуация и действие, които водят до приятни и градивни емоции и до смяна на обичайната среда. Най-чести примери за хоби са не само планинарството, градинарството, спортуването за удоволствие, но и писането, пеенето в хор или група, рисуването, дърворезбата, иконописта и т. н. С тях негативната емоция и натрупаният стрес се пренасочват и канализират в приятни действия.
Повечето подобни начинания са несъзнателни, т. е. организмът и психиката сами се насочват към подобно разтоварване, без човек да си поставя нарочно за цел да прави профилактика на хроничния стрес. Затова и е безсмислено да се започва хоби насила.
Текстове за снимките от Шумен - bulfoto - keti, keti1:
1. Дева Мария - това е първата картина на Минчева, в която е изразила виждането си за Христос. Той не е като младенец, а като мъж в краката на светица.
2. "Среща" е творбата, към която художничката има слабост. Пресъздала е своето усещане за среща на земното с неземното.
Текстовете за другите снимки - btafoto sadyia, sadyia1, katadzia