|
Тютюнът е култивиран и пушен първо от американските индианци. Изследователите са категорични, че той е използван от маите в Централна Америка. Когато настъпил упадъкът на цивилизацията им, някои от тях се преселили в Северна и Южна Америка.
-----------------------
През 1492 г., когато открил Новия свят, Христофор Колумб се натъкнал на индианци, които пушели тютюн. Този ритуал бил възприет от екипажа на мореплавателя и така постепенно хората започнали да пушат и обичаят се разпространил в Испания и Европа. Историците отделят специално внимание на Родриго де Ксерес от екипажа на Колумб, който е първият европейски пушач на пура. Така че историята на пурата започва с пристигането на Колумб на остров Сан Салвадор и последвалите изследвания на големия остров, наречен Куба, който той достигнал през октомври 1492 г. Откривателят отбелязал в дневника си, че срещнал много местни мъже и жени, които носели "малки запалени предмети, направени от някакво растение, чийто аромат те с удоволствие вдишвали".
Кубинците наричали растението "коиба"
Тази дума оцеляла 500 години, за да се превърне в световната марка на кубински пури "Коиба".
През следващите 22 години Колумб се завърнал още 3 пъти в Новия свят и проучил тютюневъдството в Сан Салвадор, Куба, Гваделупа, Пуерто Рико, Ямайка, Венецуела, Колумбия и Хондурас. Въпреки това много историци спорят за това кой от мореплавателите първи е донесъл тютюна в Европа. Америко Веспучи, Алварес Педро Кабрал и Фернандо Магелан също са смятани за разпространители на растението на Стария континент.
До началото на XVI век испанските конкистадори представили тютюна в Испания и Португалия. Френският посланик в Португалия пък Жан Никот (от чието име между другото произлиза думата никотин) направил популярно растението в останалата част на Европа.
Жан Никот подарил растението на Катерина Медичи във Франция, Тя твърдяла, че то има медицинска стойност. До края на 16-и век много хора в Испания, Португалия, Италия и Англия вече познавали тютюна.
В Стария свят обаче новото растение не печелело единствено ентусиазирани поддръжници, но и много врагове.
"Господа, вече можете да пушите!"
Това са думите на английския крал Едуард VII, произнесени след смъртта на кралица Виктория, които се превръщат в крилата фраза.
Заради мнението на лекарите крал Джеймс I обявил през 1619 г. тютюна за "воняща трева". Освен това владетелят се изказал против модата да се пуши, "която имитирала зверските маниери на безбожните разточителни индианци".
И други монарси и владетели, които доскоро окуражавали вноса на тютюна, се повлияли много от неговите изказвания. Папа Урбан VIII забранил на испанските свещеници да пушат пури. Султан Ахмед отсичал носа на всеки, хванат в прегрешението да пуши пура. Руският цар Михаил III, персийският шах Абас I, османският султан Мурад IV открито се обявили против тютюна. За избухването на големия пожар в Москва през 1650 г. бил обвинен пушач. Във Франция пък кардинал Ришельо налагал висока глоба за употреба на тютюн. Въпреки всички тези мерки обаче хората не се отказали от тютюна.
През 1831 г. крал Фердинанд VII удостоил кубинците с правото да отглеждат и да продават тютюн в страната си. Островът много скоро се препълнил с производители, които работели за испанската корона. Тази традиция продължава и до днес. Всяка година Фидел Кастро изпраща няколко подбрани пури на испанския крал Хуан Карлос. Испания и до днес е най-големият вносител на кубински пури в света. Никак не е за подценяване и фактът, че там те се предлагат на най-ниски цени.
В САЩ тютюнът бил отглеждан в бившите британски колонии. На генерал Пътнам се приписва пренасянето на тютюна в щата Кънектикът, след като служил в Куба с британската армия през 1762 г.
Испанците били пионерите в индустрията с пури
В началото на XIX в. кралските тютюневи заводи в Севиля преживявали стремително развитие. Важно е да се отбележи, че никой в Южна и Централна Америка не е изработил пура във вида, в който я познаваме днес. Заслугата за това е изцяло на испанците. Днешните пури са почти същите като онези, свивани и пушени в Севиля. Преди това индианците завивали тютюна в листа от други растения, най-често палмови или от царевица.
Философът Зигмунд Фройд пушел около 20 пури на ден и окуражавал колегите си да следват примера му.
Испанските пури били изключително популярни в Лондон и Париж, където пурата след хранене се превърнала в традиция. Специални стаи за пушене, наричани "дивани", станали популярни в британската столица. Европейските железопътни компании започнали да предлагат на клиентите си вагони за пушачи. На мода излезли специално изработени копринени сака за пушене, които не позволявали дрехите на джентълмените да се пропиват с миризмата на тютюн. Тези сака всъщност са първообразът на смокинга. (На английски глаголът smoke означава пуша.) Дамите напускали масата, докато кавалерите им пиели коняк и пушели пури.
Пушенето на пури в САЩ
станало много популярно след Гражданската война. За изработването им се използвал хавански тютюн. Така че пурите и кубинско-американските отношения са в тясна връзка от много време.
Независимо дали пурата е ръчно или машинно изработена, тютюнът в нея трябва да е така подреден, че да позволява на въздушната струя да преминава лесно. Само така се постига истинското удоволствие от пушенето, твърдят познавачи.
"Ако съпругата ви не харесва аромата на пурата ви, сменете съпругата." Този съвет дава Зино Давидов. Марк Твен пък е категоричен, че "ако пушенето е забранено в рая, аз няма да отида там".
В края на XIX век пушенето на пура вече е символ на високо обществено положение. Пурата и митът около нея за богатство и власт са популяризирани от много известни политици и актьори. Като се започне от Богарт и Милтън Берле, мине се през Едуард Робинсън, Джордж Бърнс и се стигне до Айнщайн. Най-известният пушач на пури през XX век обаче е сър Уинстън Чърчил. В последните години кубинската пура отново нашумя и стана изключително популярна след скандала със стажантката в Белия дом Моника Левински, разтърсил Бил Клинтън и Америка.
|
|