|
семейството ни беше изпатило
много от мероприятията на новата власт и се налагаше да преглъщаме определенията за него. А и никой не знаеше, че сме негови наследници", казва днес Камбов.
Дарин е завършил икономика, но се е посветил изцяло на журналистиката, тъй като в рода му преобладават ярки примери на личности, свързани с политическото и културното израстване на нацията ни. За тях и за хората, които са творили в миналото културата на България, той е разказвал във варненския вестник "Полет", откъдето е бил уволнен след чешките събития. В първия офсетен цветен вестник у нас - "Жар", Камбов се занимава със същата тематика, но скоро изданието е закрито. След време става главен редактор на предаването "ЛИК" в БТА, но и оттам е махнат, тъй като
разказва само за истинските творци
в литературата - Владимир Василев, Николай Дончев, Владимир Полянов и др. Трудово-борческите писатели, които носят в писанията си много платформи, но почти никакво изкуство, не присъстват в предаванията му. Това предопределя и съдбата на Дарин в телевизията.
Неговият брат Васил също завършва икономика, но се изявява като един от най-способните дизайнери във Варна. Дарин Камбов смята, че личността на прапрадядо му Стефан Богориди все още е непозната за нас. Преди за него се е говорело апокрифно, но и сега той все още не е получил пълното признание от поколенията. Истинското име на княза е Стойко Цонков Стойков. Той е пряк внук на знаменития Софроний Врачански (1739-1813). В националната ни история Богориди е известен като виден турски сановник и едновременно с това като човек, благодарение на който се издейства през 1856 г. Хатихумаюна. С този документ се признават правата на християните в империята на собственост, защита и религия. Князът дарява и имота си на Златния рог в Цариград за построяването на българска църква. От благодарност българите я нарекли "Свети Стефан", като по този начин тачели не само светеца, но и благодетеля.
Малко са знайните, а много са незнайните патриотични дела на Богориди. Българин от Котел по произхождение и кръв, школуван и образован по елински, Стефанаки бей служи три десетилетия пряко на няколко султана и играе решаваща роля в сложния политически живот на империята. Майстор на премерения риск го наричат неговите съвременници и това не е случайно. Английският посланик в Цариград Канинг, по-късно лорд Стратфорд, разказва в мемоарите си как, благодарение на
дипломатическата мисия на Стефанаки бей
Гърция получава своята независимост. Богориди участва дискретно във всички важни преговори и решения на Портата с другите европейски държави. През 1833 г. той приема княжеска титла. Става княз на о-в Самос, който по международните споразумения бил автономен. Внукът на Софроний Врачански номинално управлявал острова 17 години, като продължавал да участва в комбинациите на централната власт. Султан Махмуд II, а по-късно и Абдул Меджид посещавали къщата на дипломата, а също така присъствали лично на сватбите на неговите дъщери.
Богориди имал четири красиви момичета и един син - Александър. В паметта на фамилията на княза се е запазило знанието, че Александър е останал без потомство, а едната от дъщерите - Мария - е била женена за гръцкия първенец Янко Фотиади, по-късно посланик на портата в Атина и Рим. В края на живота си Фотиади е генерал-губернатор на Крит. За останалите две дъщери на княза не се знае нищо. Неговата най-малка дъщеря Ана се омъжила за богатия търговец хаджи Йордан от Котел. От брака си с него тя имала двама сина и една дъщеря: д-р Иван Йорданов, Ченко и Стефана. Внучката на Богориди Стефана сключва брак с търговеца Васил Камбов от Варна. Техните деца Ана, Константин и Стефана стават родоначалници на големи фамилии, в които преобладават интересни личности, свързали съдбата си с "българските работи". Константин се оженва за Ганка и така се раждат двамата праправнуци на Стефан Богориди - Дарин и Васил Камбови.
Най-големият внук на княза - д-р Иван Йорданов - завършва медицина във Франция. В Париж той защитава няколко докторски степени и се занимава с активна научно-изследователска работа. По образование е бил енциклопедист. Автор е на много медицински книги. В историята на френската медицина той се споменава като Жан Йорданов. На времето д-р Йорданов е бил поканен да заеме катедра и да стане професор във Франция, но се връща във България, подгонен от носталгията. Едва на 40 години той се оженва, тъй като се впуска в българския обществен водовъртеж. Около 1900 година става придворен лекар и е ценен високо от княз Фердинанд. В неговите ръце издъхва княгиня Елеонора. Докторът подкрепя финансово много благотворителни организации. Заедно с брат си Ченко и със зет си, съпруга на сестра му Стефана - Васил Камбов,
основават през 1906 г. в Добрич банка "Бъдъщност"
Тя става корпоративна банка и дава тласък на земеделието, занаятите и индустрията в Добруджа. През 1944 г. "Бъдъщност" е национализирана с блестящ баланс. Банката насърчава и здравеопазването. Чрез нея в продължение на три десетилетия са правени здравни осигуровки. След 1913 г., когато Южна Добруджа става румънска територия, д-р Йорданов се премества да живее там, за да се грижи за здравето на българите, които са принудени да останат по домовете си.
Сестрата на д-р Йорданов Стефана (родена през 1872 г.) следва около 1890 г. педагогика във Франция, като едновременно с това учи естествени науки и философия. Внучката на Стефан Богориди знаела основните европейски и балкански езици и била извънредно интелигентна жена за времето си. След като се прибира в България, тя се омъжва за Васил Камбов, родом от Котел. Камбови били най-заможните хора не само в Котел, но и в околните градове и села. Дори за тях има измислена песен: "Хорото води Камбата..." Стефана и Васил си приличат по това, че са страстни патриоти. Камбов става член на основания от Захари Стоянов комитет "Единство".
Той се занимава с международна колониална търговия и по време на Балканската война снабдява българската армия с продоволствия. В договора, който Камбов сключва с Министерството на войната, пише: "Плащане след победата!" Васил има офиси и представителства в Цариград, Атина, Виена, Глазгоу, Делхи. Веднъж, когато се връща от поредното си пътуване, той води със себе си американската негърка Тереза. Красивата африканка станала домашна прислужничка в дома на Стефана и Васил Камбови и всички варненски първенци се извървели да им ходят на гости, за да я видят. Годишно Камбов
изнасял за целия свят 4760 вагона
с жито и други селскостопански продукти, на които били поставени негови лични пломби. Васил бил настоятел на много църкви, а също така прави и ученически трапезарии във Варна и Добрич. Заедно с писателя Добри Немиров той обикалял и селата в околията и се грижел за възпитанието и паричната издръжка на децата. Васил Камбов бил личен приятел и на Петър Габе, бащата на Дора Габе. Двамата пишели книги и работели за бъдещето на Добруджа.
За Васил Камбов и за неговата съпруга Стефана може да се разказва много, тъй като родолюбивите им дела нямат край. Подобно на дядо си Стефан Богориди Стефана споделяла: "Правете добро, без да знаят другите за него!"
Свързан с фамилията на Богориди е и Светозар Пренер. През 1927 г. той прави у нас първата фабрика за радиоапарати "Тулан". Тя се явява и първата европейска фабрика за радиопредаватели извън САЩ. Пренер е пионер и на стабилната промишлена електрификация на България - произвежда кабели. След бомбардировките през 1944 г. София е възстановена с кабелите на "Тулан".
Дарин Камбов казва, че неговите дядовци и баби, потомци на Стефан Богориди, четели с молив в ръка две книги - Библията и Паисиевата история. Изречението на монаха, че "Историята е разум", те подчертавали с червено, в смисъл, че тя е ориентир и учител за настоящите и бъдещите постъпки на всеки човек.
|
|