Ако решите да си украсите дома с нещо необичайно и в същото време много ефектно, то спокойно може да заложите на клеродендрона. За тази цел това е идеалното растение. При него почти всичко изглежда и звучи екзотично. Като започнете от по-популярното му име - "дърво на съдбата", минете през произхода (Източна и Централна Африка) и стигнете до цветовете му, които са като излезли изпод четката на художник. На всичкото отгоре клеродендрона се отглежда сравнително лесно. Достатъчно е да спазвате необходимите условия, за да ви се отблагодари с цъфтеж, започващ през април и продължаващ до края на август.



Преди да си вземете у дома дърво на съдбата,



трябва да му отделите по-голямо пространство. Обикновено в саксията се бодва декоративна подпора, по която се увива растението, или пък се опъва тел, за да се катери свободно. Не бива да се плашите, но при добри грижи, клеродендронът достига на височина 4 м. Продават се обаче и разновидности, предварително оформени като храст, които са идеални за по-малки помещения.

Задължителните условия, които трябва да подсигурите на дървото на съдбата, са: много светлина (без преки слънчеви лъчи обаче), обилно поливане през лятото и по-оскъдно през зимата, торене на всеки две седмици по време на растежа, топлина през лятото и хладно помещение през зимата.

Не се плашете, ако в студените месеци листата на клеродендрона опадат. Това не е фатално. По принцип през февруари растението се подрязва и се премества от хладно на топло и светло място.



Тогава започват да се появяват и новите листа



Цъфтежът пък започва от април и продължава до края на август. Цветовете са нещо уникално. При по-разпространения вид Clerodendrum thomsoniae, който е бил култивиран като стайно растение преди много години, те са комбинация от бяло и аленочервено. Червените листенца са кацнали на върха на тумбеста бяла шапка, а от центъра им излизат елегантни дълги тичинки. Трябва да имате предвид, че минималната температура през зимата за този вид не бива да пада под 15 градуса.

Clerodendrum ugandense идва от централните части на Африка и цъфти в люляково лилаво. Цветовете му нямат нищо общо с другата разновидност и като форма. Те нямат тумбеста шапка, а само неравни по големина листенца. Единственото общо са дългите тичинки, които също са лилави. Тази разновидност е известна и под името "пеперуда", тъй като отдалеч наистина прилича на красивото насекомо.