Име: Анигосантус или Кенгуруво цвете

Латинско наименование: Anigozanthos flavidos

Родина: Австралия

Семейство: Haemodoraceae

Цветове и цъфтеж: Екзотични и мъхести, които при повече фантазия могат да бъдат оприличени на еделвайса. В същото време за местните цветовете на анигосантуса наподобяват лапите на кенгуру, оттам и другото, по-разпространено наименование на растението. За разлика от еделвайса обаче кенгурувото цвете има приятен розовочервен или жълтозелен нюанс. Цъфти през лятото.

Листа: Листата са също така мъхести, както цветовете в бледорезедава тоналност, която отдалеч изглежда като заскрежена. Формата им е много елегантна.

Почва: По принцип цветето се чувства добре и в обикновена градинска пръст. Идеалният вариант обаче е пръстта, която продават в цветарските бутици, предназначена за азалии.

Местоположение: Когато избирате място за саксията в дома, трябва да имате предвид, че кенгурувото цвете обича светлината, но не и преките слънчеви лъчи. През лятото спокойно може да го изкарате на балкона или в двора, но изберете шарена сянка.

Поносимост към студ: Температури под 5 градуса са вече нездравословни за това растение. Но то ще понесе добре зимата, стига да му осигурите достатъчно хладно място.

Поливане: През лятото трябва да поливате обилно, но с филтрирана вода. През зимата се налага да намалите количествата вода. Внимавайте почвата около корена никога да не засъхва!

Торене: По време на растежа се тори на всеки две седмици с течна тор, добавена към водата за поливане.

При болест: Опасни за кенгурувото цвете са паяковидните вредители, които го атакуват обикновено през зимата. Може да го предпазите от тях, ако му осигурите хладина. Горещата стая е точно онова, което ще стимулира акарите да го нападнат. Ако вече са се появили, то просто измийте растението под течаща вода, след което го поставете на място с подходяща температура.