|
-------------------
Всъщност таблата има дълбоки корени в България. Играта е възникнала преди 4500 години в Шумерия, а най-старите сведения за практикуването й по нашите земи са от римско време. Изпълнителният директор на Българската национална федерация по спортна табла (БНФСТ) Евтим Иванчев дори пази като реликви оловни зарчета, ползвани от знатни римляни в древността. Изкопали ги иманяри в Дунавската равнина, но за тях те не представлявали интерес.
По пресмятания на БНФСТ в България табла играят милиони. Най-добрите измежду тях пък вече започват да се организират в клубове из страната. Всички те се знаят от дълго време, когато са играли из кафенета и градинки. Нуждата от едно постоянно място, в което да могат да се събират и да практикуват любимата си табла, ги кара да основават клубове. Освен столичния "Рила 2000", в който постоянни членове са над 450 души (от тях 30% са жени),
клубове никнат като гъби
и в Бургас, Сливен, Стара Загора, Перник. В същото време те не са някакви затворени общества. Напротив - в тях може да членува всеки, който подаде молба и си плати 10 лв. членски внос. При това в софийския клуб, помещаващ се в едно от помещенията на казино "Рила", например, членовете получават и екстри, като безплатни напитки и закуски. Там всеки може да получи без пари и компютърна програма-самоучител, която в процеса на игра показва най-добрия възможен ход във всяка ситуация.
"Пред членовете има само едно ограничение - да са навършили 18 г., защото знаете проблема със застояването на малолетни до късно из разните Интернет-клубове и заведения - казва Евтим Иванчев. - Плановете ни обаче са да направим и детски школи за изучаване на табла, по подобие на Дания, където подобни школи са много популярни."
Най-привлекателната опция на клубовете за табла обаче си остават непрекъснатите вътрешни турнири с награден фонд. Всекидневно вървят такива състезания, в които участниците внасят по 50 лв. в общия фонд, теглят жребий за противника и сядат на масата да играят. На принципа на пряката елиминация се определя победителят, който обикновено взима най-тлъстия пай. Пари печелят само първите четирима, а за другите остава надеждата за турнира на следващия ден.
От декември 2001 г. стартира ежемесечното провеждане и на национални "оупън" турнири, в които могат да участват и табладжии, които не са членове на клубове. Достатъчно е само да внесат по 100 лв. Поради големия брой мераклии наградният фонд на тези състезания достига
огромни за българските стандарти висоти.
На последния турнир например победителят Тома Томов прибра 10 000 лв., а загубилият от него на финала Максим Георгиев - 4000. Понякога се организират и състезания за елитни табладжии, за които не е проблем встъпителна вноска от 500 или 1000 лв.
Интересно е и какви са хората, занимаващи се постоянно с табла. Отговорът е - всякакви. Сред тях са Александър Тумпаров - акционер в букмейкърската къща "Еврофутбол" и председател на БНФСТ, шахматният гросмайстор Кирил Ерменков и шефът на професионалната футболна лига Валентин Михов, но и трима китайци, които за първи път в България са видели играта с пулове. Сред най-добрите пък са Атанас Георгиев, печелил голям турнир в Ница през 2000 г., Надя Маринова - първа в Париж и Копенхаген тази година и Георги Балканджийски.
"Всички сме водени от едно - любовта към тази игра. За разлика от разпространеното схващане, че в таблата е важен късметът при хвърлянето на заровете, всичко е математика и по-специално теория на вероятностите. Възможните ситуации са много повече от тези в шахмата, но са подчинени на логиката и в това е красотата", разказва един от доайените - Владимир Георгиев. Той е математик и един от първите, започнали да играят в чужбина - Турция, Гърция, Дания, Франция, при това с успех.
Всъщност по света има турнири целогодишно, за което всеки може да се осведоми от сайта на БНФСТ - http://WWW.BGF.BUL.TO. В тях има право да участва всеки, който даде вноската за наградния фонд. Най-платеният турнир е в началото на всяка година в Лас Вегас, в прочутото казино MGM. Там се играе по двойки, като таксата е 16 000 долара, а участниците са ограничени до елитни 16 дуета. Световната купа пък от 1976 г. насам се разиграва в началото на юни в Монте Карло, където може да участва всеки мераклия, събрал пари и кураж. Именно от Монако стават известни легенди в таблата като 2-кратните шампиони Михаел Мейбург (Гер), Майкъл Свободни (САЩ) и Йорген Гранщад (Шв) - настоящ носител на трофея.
И докато у нас се практикува т.нар. "мешана" табла,
включваща три различни игри - обикновена (права), "дюлбара" и "тапа", по света се играе единствено обикновена. Според Евтим Иванчев мешана табла се практикува състезателно само в България, Турция, Гърция (там пък при дюлбарата се играе само хвърленият чифт, а не и оставащите до шестици) и в още няколко близки до Балканите страни. По всеобщо мнение далеч по-трудно се играе мешана табла, защото при нея комбинациите се увеличават хиляди пъти, а оттам и трудността. Състезания по всичките три игри у нас обаче се провеждат само при вътрешни турнири. На "оупъните", както и навсякъде по света се играе т.нар. бекгемън с контриращ куб. Бекгемън всъщност е познатата права табла. Единствената разлика идва от въпросния куб, въведен от американците през 1930 г. Според теорията той уеднаквява шансовете на играчите, защото заличава разликата между късмета и знанията.
КАРЕ
Кубът представлява зар, по-голям от тези, с които се играе. На шестте му страни са цифрите 2, 4, 8, 16, 32 и 64. Той служи, за да покаже общо удвояване на залога в играта и стои на бара (средата) или на ръба на таблата, а в началото показва 64. Това значи, че се играе с обикновен залог. Ако в течение на играта някой от двамата табладжии реши, че е в изгодна позиция да спечели, той удвоява залога - обръща куба на 2 и го поднася на противника си (това се прави, когато съответният играч е на ход, но преди да хвърли заровете си). Ако съперникът откаже да приеме, играта се прекратява и на предложилия дубъл се записва 1 точка. Ако обаче приеме, играта продължава с удвоен залог (победата за когото и да е се удвоява, а пък "марсът" става 4), но кубът вече е при приелия. Той пък на свой ред има право, ако прецени, че ситуацията се е изменила в негова полза да дублира и да подаде куба на съперника си обърнат на 4. И тук се процедира по същия начин, както при удвояването. Правилата допускат уговорка между противниците за автоматично удвояване на партията. То се прави, когато при първото хвърляне заровете покажат чифт.
Именно тези дублирания и редублирания ликвидират фактора късмет при хвърлянето на зарове, смятат специалистите. Оттук нататък всичко е пресмятания на вероятности. Например шансът да се падне "дюшеш" (две шестици) е точно 1/36. Същото е при всеки друг чифт. Когато някой трябва да вкарва избития си пул, а има само три свободни полета, вероятността да му се падне подходящ зар (да не хвърли "геле") е 75%, а не 50%, както изглежда на пръв поглед. Изчислено е например, че най-опасното място да оставиш гол пул е на 6 позиции от пул на противника, защото шансът съперникът да направи "шестица" от двата зара е 17/36.
По подобен начин във всяка фаза на играта се пресмятат шансовете (твоите и на съперника) за победа, за да избереш момента да дублираш. Ситуацията обаче се мени с всеки хвърлен зар и именно в тази непредвидимост е очарованието на таблата.
Разбира се, при състезателната табла има и други задължителни условия, без които тя би заприличала на познатата игра на плажа или в кръчмата. В помещението се пази пълна тишина, забранени са всякакви реплики към противника или околните. Всеки играч има собствени зарове и ги хвърля от специална чашка, за да няма т.нар. "щипване" с пръсти, при което някои ловки тарикати успяват да "получат" зар по желание. Не може да хвърляш заровете си, преди противникът да е вдигнал своите от таблата, и още куп подобни правила, които правят от таблата едно джентълменско занимание.
|
|
|
|