|
| *** |
Кой където го свари благоденствието, там си остана.
Пътищата - непроходими от благоденствие. Кефи се в топлата шофьорска кабинка снажен тираджия с палава магистралка и което е по-важното, изобщо не го правят за пари, а само за едното удоволствие. Ама така е то при байгън от благоденствие - човек си надвива на харча.
- Вече нема се отчитам на сутеньоро - хихика палавата магистралка, - за чий да му се отчитам, като и той е некъде затрупан от благоденствие и аз съм му последна грижа на кавала. Вече живот ша си живея и ша си свиркам, кога си искам...
- Аз обаче, да знайш, се чудим - чеше се по темето тираджията, - кво да ги праим тия стотици мастербокси с контрабандни цигари, с които е фрашкан тиро, макар че по документи сичко е вестникарска хартия... Па то е от ясно по-ясно - продължава да се чеше по темето. - За къв бизнес ни е контрабанда при благоденствие?!
Да, престъпността - този дългогодишен проблем! - беше изчезнала, никаква я нямаше вече. То и кой да тръгне да краде нещо при положение, че всичко си има, а освен това ще остави дълбоки следи в благоденствието и няма начин да не го хванат и обществено да не го порицаят. Е, тук-таме се мяркаха дирите на някой заклет клептоман, но хората проявяваха разбиране: "Какво да го правиш - викаха, - болестно състояние..."
Летищата също бяха затрупани от благоденствие. Никой не можеше да излети. Ама то пък трябваше да си луд, че да напуснеш страната точно в такъв съдбовен момент. Лошото обаче беше, че и никой не можеше да ни кацне, та да се порадва на голямото ни благоденствие. Дани Лаптопа седеше в чакалнята на Терминал 2 и сърфираше нонстоп - влизаше във форуми от цял свят, чатеше си с представители на всички континенти, информираше ги за положението у нас и ги молеше да препредадат съобщението му. "Добре, че е мрежата - повтаряше си непрекъснато той, - иначе, както сме откъснати от света, никой няма да знае от какво благоденствие сме затрупани!"
Благоденствието свари Мамин Чворин точно когато понечи да излезе от кръчмата. Вратата обаче се беше залостила.
- Леле, че яко е натрупало! - облещи се той, след като погледна през прозореца.
- Егати и благоденствието доживяхме! - удари каскета си в пода кръчмарят Мони Цицията. - Да знаете, че черпя! Ще пиете и ще ядете на корем.
То така и стана. А хората в кръчмата не бяха никак малко. И както довчера пиеха от мъка, вече пиеха от радост, след което почнаха да пият от сабахлем, докато съвсем загубиха представа за време...
- То нашето май стана една безкрайна българска Коледа - сияеше Мони Цицията. - Сякаш Господ ни е пратил... такова... благотворителен есемес!
Да, всички ядяха на корем, бяха бетер депутати на коктейл.
- Абе - уригна се Мамин Чворин - няма ли край това благоденствие?
Мони Цицията дълбоко се замисли, като се опитваше да го прави трезво и накрая рече:
- Сигурно напролет, като почнем да си плащаме данъците, благоденствието ще се стопи...
Точно в този момент някой пусна радиото на джиесема си - съобщаваха, че не знам къде си лавина от благоденствие е затрупала не знам колко си души...
Всички се скупчиха около него, защото добре знаеха, че много хубаво не е на хубаво.
|
| *** |
.
