Преди всичко трябва да разбера какво ме очаква днес.
Слизам до пощенската кутия и много внимателно взимам моя вестник. Веднага ми се набива в очи заглавието на последната страница:
ВЗРИВЯВАТ КЪЩА, НА ПУХ И ПРАХ Е!
Изтичвам нагоре по стълбите, преди и на мен да са ми подхвърлили някоя шашка динамит.
У дома на спокойствие преглеждам пресата. Виждам водещото заглавие на първа страница -
ВОЙНА!!!
- и сърцето ми слиза в петите. От статията разбирам, че е обявена война на листните въшки, но, дето се казва, след дъжд качулка.
Чета нататък:
Инфлацията напредва, корупцията също.
Подобрен е национален рекорд - пуснат е под гаранция престъпник с 99 висящи дела.
Следва пикантната част...
Чудовище живее в градската канализация, храни се с гласоподаватели?
Мъж си вижда гърба без огледало.
Жена забременява от извънземни!
Продължавам да чета нататък. Вече не ми е страшно, вече не ми е интересно, вече ми е все едно, но чета нататък:
Секретарка в шок, гащите й се самозапалват.
Астероид с формата на пъпеш и с размерите на тиква лети към Земята.
Мравки отмъкват зърното, ще ядем джанки.
"Какво става с този свят?", питам се. Въпросите се трупат на камари - "Това ли е моята страна?", "Как съм живял тук досега?", "Как ще живея тук по-нататък?".
Търся отговори, но време е, трябва да тръгвам. Оставям вестника на кухненската маса до недоизпитата чаша кафе, обувам по-здрави обувки, прекръствам се пред входната врата и излизам навън.
По улиците пъплят пълчища мравки, бият се с гигантски врабчета за последните зрънца. Извънземни ми правят неприлични предложения. Гащите ми се самозапалват.
Вървя към автобусната спирка, свиркам си и - за вас лъжа, за мен истина - се чувствам като у дома си.
Преди всичко трябва да разбера какво ме очаква Сега.
Отварям първа страница и се набивам на пети:
Военен хеликоптер почти забърса АЕЦ
Почвам да се чудя дали ще имам време да дочета нататък, щото хеликоптерът може да не е приключил с чистаческите с мераци, а АЕЦ-ът да реши, че е прахосмукачка. И съответно да ни всмукне малко радиоактивен прашец с цел да заместим уличното осветление.
Докато се чудя поглеждам надолу:
Поверяват 3 действащи банки за пране на пари
Вероятно са искали да напишат "проверяват", но и така е вярно. Първо проверяват, а после ги поверяват. Явно първа страница в "Сега" е сглобявана от чистачката и е имало хигиенен ден; след забърсването на АЕЦ-а, почнаха с прането на пачките.
Минал санитарния кордон на входа, си изтръсквам сакото от радиоактивния прах и поглеждам към България. Там всичко си е тъжно-шегаджийски, типично по-български:
Разиграват депутатите с извънредно заседание
а да не са капо и другите се оплакват:
Узунова: Нашите репортери се комплексираха от италианските
Комисията по досиетата: Службите и МВР ни подвеждаха
Тъжна работа. Махайки скришом мъничката мъжка слезичка от левия си клепач, пропускам Икономиката, щото съм икономист по образование и не я разбирам. Пък и знам, че все някакви цени ще вдигнат в тази рубрика.. по-добре е да видя как живеят хората в Чужбина.
Живеят си интересно и кръвожадно както винаги, забелязвам веднага водещите заглавия:
Белград обеща арести на военнопрестъпници
Израелски министър съжалява, че жертвите в Дженин не са повече
Скинхедс се стягат за погроми в Москва
US пилот, избил свои, се защитавал
Катастрофата в Милано - дело на самоубиец?
Индийски дипломат отвлечен в Пакистан
... и т.н. Хитлер, който е рожденник днес, изобщо не би разбрал за какво му се сърдят повечето хора. Кой знае.. може би наблюдава в момента и си подсвирква Шостакович. Аз пък отивам да наблюдавам докъде е стигнал с фашизма Райчев.
Западът харчи пари да ни приобщи по схема "Вода в пясък"
Щом почна пак със схемите - добре. Схемите ги разбира. Спомням си как се сети да подскаже на някакъв гео-политик в метрията, че триъгълника няма четвърти ъгъл. Жестикулира разбрано. Браво!
30% е вероятността за предсрочни избори
... Можеха и наопаки да го кажат.. 70% да няма.. ама всеки си има вкус. Сипвам си едно кафе, прескачам 5-6 рубрики, за да си ги оставя за ордьовър към чая в неделя и най-после стигам до После. Там настроението е позитивно:
Добре дошли в Долината на падналите!
Добре ми е
Стана ми добре и на мен... най-накрая видях къде да споделя оптимистичното си мнение за българската журналистика. Обожавам я! Великолепни заглавия - направо ти спестяват четенето на текста под тях. Аз ако бях журналист бих писал само заглавия.. и без това не са свързани с текста отдолу. За вас лъжа, за мен - истина.
