В началото на този мандат парламентарната група на ГЕРБ впечатляваше с дисциплината си, на която можеше да завиди всяка армия. Депутатите на управляващата партия чинно стояха в залата, докато течеше пленарното заседание на НС, и не смееха да отидат дори до тоалетната. С това те предизвикваха подигравки у колегите си от другите партии, които имат доста повече парламентарен опит. Стоенето в залата обаче спечели на герберите симпатии в обществото, тъй като се случваше за пръв път кажи-речи от времената на Великото народно събрание.

Днес от тази дисциплина не е останало почти нищо. Само няколко месеца бяха достатъчни на депутатите на Бойко Борисов, за



да се научат на някои парламентарни мурафети



Като например този - в началото на пленарния ден да се регистрират минимален брой народни представители, достатъчни за кворум. Така част от групата на ГЕРБ стои в залата, докато колегите им вършат свои странични работи. След което караулът се сменя.

Но тръгването по наклонената плоскост винаги крие опасност от набиране на прекалено голяма инерция. Докато в крайна сметка се стигане до дъното. Така през последните месеци на герберите им е все по-трудно да събират кворум и дори имаше случаи, в които заседанието беше прекратено. Ентусиазмът на ръководството на ПГ и на НС за ударен извънреден труд в края на годината бе обратно пропорционален на желанието на редовите депутати да стоят в залата.

Монолитността на ПГ се пропука и по още една линия. В началото на мандата беше почти невъзможно да се чуе каквото и да било алтернативно мнение от редови депутат, което да не е в съзвучие с решението на ръководството. Днес подобни мнения са почти ежедневие и дори стават публично достояние, и то по важни закони. Част от депутатите от ГЕРБ например изразиха категорично несъгласие с една от промените в закона за конфликт на интереси. Според нея министрите няма да подават декларации за конфликт на интереси, ако преди това са били депутати и вече са го направили. Текстът в крайна сметка бе приет въпреки възраженията, че са възможни злоупотреби с него.

Разминавания имаше и по отношение на някои от най-важните текстове от Изборния кодекс, а именно този за прага на преференциите във вота за народни представители. Първоначално в кодекса беше записано, че прагът ще е 20%. Съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова твърдеше, че



това е най-удачният вариант,



но някои нейни колеги изразиха несъгласие с тази твърде висока стойност. Дали загрижени за драстичното разминаване с предизборните обещания, дали за да натрупат точки пред обществото и началството, другите двама съпредседатели на ПГ на ГЕРБ - Тодор Димитров и Красимир Велчев, успяха в крайна сметка да надделеят и прагът падна до 9%.

Разногласията между Фидосова и шефа на парламента Цецка Цачева отдавна са публична тайна. Те вече избиват на повърхността и в пленарна зала. На няколко пъти при различни дебати от трибуната Цачева си позволява да определи различни предложения на опозицията като "разумни" и да упражни влияние върху депутатите на ГЕРБ да ги подкрепят. Обикновено тези предложения са точно обратното на това, което подкрепя Фидосова. Показването на мускули засега минава почти незабелязано, но може би не е далеч денят, в който напрежението между двете ще има по-сериозни проявления.

От една страна, все по-слабата дисциплина в парламентарните редици на ГЕРБ не е добра новина нито за партията, нито за обществото. Все по-трудно събиращият се кворум в залата със сигурност е сред причините за падането на доверието в ГЕРБ, което се отчита от социологическите изследвания. От друга страна обаче, демократизирането на управляващата партия и появата на различни мнения в нея са положителен процес. Защото е много опасно формация, в която преобладава милиционерското начало, да управлява държава, имаща претенцията да е демократична. Разбитият монопол на единомислието в ГЕРБ би трябвало да направи много по-трудно прокарването и отстояването на безумни идеи, които станаха запазена марка на това управление, особено в началото му. Ще е хубаво, ако суетата на Бойко Борисов по отношение на общественото мнение не е единственият коректив на управляващите.