Президентът Георги Първанов опита да ентусиазира народа с новогодишното си обръщение, като му препоръча високи амбиции отвъд пределите на мандатите. Оставаше и да назове някоя амбиция, че да запомним с нещо неговия двоен мандат след изтичането му в края на тази година. Призивът му обаче издрънча на кухо, защото вместо смислено съдържание предложи дъвкани от 10 години фрази.

След приемането на България в НАТО и ЕС като че ли не се появиха нови национални цели, които да сплотяват обществото около надеждата, че най-сетне ще приключи омразният преход, запомнен като безкрайна криза. Илюзията, че по-богатите и уредени държави ще вкарат България в правия път, все още трепкаше миналата година, когато държавата живееше с амбицията за влизане в еврозоната и Шенгенското пространство. В началото на 2010 г. обаче угасна надеждата за еврозоната, а в края й - за Шенгенското пространство.



А сега накъде?



За първи път през дългия преход държавата навлиза в нова година, без да знае към какво се стреми. За начало може да кара по инерция, която обаче няма да я отведе далеч.

България продължава да се бори за снижаване на бюджетния дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт, за да изпълни един от главните показатели на еврозоната. Възможно е да се справи бързо, ако доубие здравеопазването, образованието, науката и социално слабите. Тя обаче ще бъде единствената държава, която през идните месеци ще се яви на първия "европейски семестър" с бюджет, кроен по мярката главно на полиция, армия, разузнаване, съд и друга номенклатура. "Семестърът" ще бъде система, при която Еврокомисията и всяка държава поотделно ще преглеждат проектобюджетите на другите държави и ще дават препоръки преди гласуването им. Ако не за друго, България може да послужи за куриоз, защото ще се покаже на рентгена с подчертана мускулатура и празна глава, което хармонизира с образа на нейния елит.

2011 г. ще бъде много важна, защото Евросъюзът ще трябва да приеме не само закъснелия си годишен бюджет, но и дългосрочния бюджет за периода от 2014 до 2020 година. Вече са се оформили две групи държави: едните настояват за увеличаване на бюджета (и съответно на националните вноски), а другите - за намаляване. Познайте в коя би се наредила България. По философията на финансовия министър Симеон Дянков, който реже всеки разход извън силовите структури, логично е държавата да не настоява за увеличаване на своята вноска в европейския бюджет. Така би попаднала



в групата на богатите държави,



които са нетни донори и предпочитат да не наливат пари, използвани от по-бедните. Освен това по-богатите желаят да ограничат като демодирани структурните фондове, предназначени за ускоряване на развитието на изостаналите региони, каквито са и шестте части, съставляващи България по европейското райониране. Като се знае, че с някои счетоводни фокуси правителството на Бойко Борисов извърши скок през 2010 г. от 4% на 6% усвояемост на еврофондовете, които в началото на 2011 г. събра като цифри, за да стигне завчера до 10%, можем спокойно да се наредим до нетните донори в ЕС поне за помпане на самочувствие. Единственият ни проблем е, че като се отказваме (по некадърност) от структурни фондове, трябва да подкрепим засиления бюджет за иновации в ЕС, както настояват по-богатите, а Дянков тъкмо реши да приключи завинаги с БАН и доколкото може със Софийския университет "Св. Кл. Охридски" като водещи научни звена в държавата.



За Шенген пък ще твърдим, че надеждата умира последна



след удара, който нанесоха на България двама от най-големите приятели на премиера Борисов в ЕС - френският президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел. Шенгенската тема ще бъде поддържана топла до март, както бе запланувано, а след това ще бъде притоплена за последно до септември, както предложи Борисов. До март ще бъдат изпълнявани техническите критерии, а до септември ще се поддържа илюзията, че държавата възнамерява да изпълни и човешките критерии. Техническите критерии се свеждат до закупуване на модерна западна техника за наблюдение и контрол на границите, за което парите се отпускат пак от западните страни. Т.е. става дума за харчене на едни пари, което държавата показа, че може.

Човешките критерии, които бяха добавени внезапно от Франция и Германия, означават да се вкарат зад решетките босовете на организираната престъпност в България, които са и организаторите на трафика на акцизни стоки, оръжие, наркотици и нелегални имигранти през границите. Заедно с тях в затвора трябва да влязат бивши и настоящи висши управници (включително и "колеги" на Борисов), защото са си затваряли очите пред престъпността и дори са я обслужвали. Оценката по тези критерии както всяка година ще дойде на два пъти от Еврокомисията: първата ще е през февруари и ще бъде междинна, а обобщаващата ще е през юли. През септември пък Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи ще каже дали е съгласен с изводите на Брюксел и най-вероятно ще ги подкрепи, както е правил четири пъти.

Това ще е моментът, когато



Борисов окончателно ще вдигне бялото знаме



за Шенгенската зона, освен ако не бъде обладан от високата амбиция да излови бандитите, включително и онези, които му се пишат приятели (без да подозират, че той няма приятели). И не само да ги излови, но и да им извади досиетата дори с риска да освети неудобните им връзки с властта в нейните три измерения - съдебна, изпълнителна и законодателна. Само тогава би ги "заковал", както се изразява неговият вътрешен министър Цветан Цветанов, вместо да ги пуска през въртящата се врата на българското правосъдие.

Съмнително е, че властта има чак толкова високи амбиции, и затова Шенген можем да го задраскаме отсега. Какво остава за народа? С какви амбиции да се крепи през 2011 г.? Най-доброто, което може да вземе от пожеланието на президента Първанов, е да се насочи към самовнушение. Ако приеме високата амбиция да вярва, че и така си живее добре, ще погледне с други очи на света и няма да се описва все като най-нещастната нация. Достатъчно е да си рече, както го убеждават от няколко години услужливи социолози, че преходът е свършил, и ще се почувства друг. Така и на задаващите се местни и президентски избори през есента няма да се терзае за кого да гласува, след като за 20 години даде властта на кого ли не. Той просто трябва да разбере колко мъдрост има в тъй повтаряния призив, че няма значение за кого гласува - важното е да гласува. Нали всички властници досега са били една стока, или още не е разбрал?