|
След като всички срокове по закон вече бяха изпуснати заради предишното правителство, забавило назначенията на шестимата водни комисари в ДКЕВР, отпадат и прогнозите, че до края на тази година ВиК ще бъдат принудени да внесат цени в регулатора.
Наредбата за определянето на цената на водата, която трябваше да е факт преди началото на лятото, още не е готова. Според зам.-председателя на ДКЕВР Люцкан Далакчиев до ноември комисията ще приеме проекта и ще го внесе в Министерския съвет за одобрение. Той прогнозира, че ако правителството не намери кусури, най-рано през февруари 2006 г. може да има актуализация на цените на водата. И тази прогноза обаче е силно съмнителна. Защото в момента със страшна сила виси проблемът, че почти всички водни комисари скоро могат да се окажат незаконно назначени.
В наредбата ще е разписана методиката, по която ВиК фирмите ще изготвят бизнесплановете си и ще ги внасят с ценовите си предложения в регулатора. Според Далакчиев обаче
много от малките ВиК дружества ще срещнат огромни затруднения
при изготвянето на бизнесплановете, а това може допълнително да забави актуализацията на цените.
В наредбата комисията ще постави изисквания за намаляване на загубите, подобряване на качеството на водата и ще следи за изпълнението на общо 15 критерия от дружествата. Те трябва да бъдат постигнати през регулаторния период - първоначално той ще е три години, а след това 5. В бизнесплана, който ще изготвят всички ВиК, ще бъдат посочени колко средства ще им трябват за постигане на тези нива и оттам ще се определи каква ще е цената на водата. Ако някъде разходите са толкова големи, че ще доведат до рязко поскъпване на питейната течност, то комисията може да промени или отложи достигането на някои от показателите за качество.
Освен да утвърждава цените, регулаторът ще следи и за ефективността на извършените разходи. Ако се окаже, че дружеството е изразходвало средства, но няма постигнати резултати, фирмата ще бъде наказана. Законът за водния регулатор предвижда големи санкции - от 200 хил. до 500 хил. лв., ако цената на водата е завишена, без да са постигнати определените от комисията нива. При повторно нарушение глобата е от 600 хил. до 1.5 млн. лева.
В момента цените на питейната течност се утвърждават от съответния общински съвет, на чиято територия е ВиК-то. Единна методика липсва.
Не е точен и начинът за определяне на загубите на вода,
защото се определя като процент от разликата между подаденото и реално ползваното количество. През последните 15 г. общата консумация на вода е намаляла 2.5 пъти. Това намалява и процента на загубите, но те реално са същите. В случая има изкривяване на данните, твърдят ВиК експерти. В методиката ще има по-точен начин за определяне на загубите.
Независимо от разходите си дружествата няма да могат да надуват цената безкрайно. В закона е записана "социална поносимост на цената" - 4% от средния доход на средно домакинство при среден разход от 2.8 куб. м вода на човек месечно.
Водните регулатори не се наемат отсега да прогнозират дали след преизчислението по методиката питейната вода ще поевтинее или ще поскъпне. В някои населени места цената в момента е много над 4-процентния праг от средния доход и би трябвало да падне. В по-големите градове обаче се очаква да поскъпне заради необходимите инвестиции в остарялата ВиК мрежа.
Привличането на инвестиции всъщност е най-големият проблем в сектора,
за който още няма работещ механизъм. Над 98% от населението живее в райони с централна водоснабдителна система, но тя е строена в периода 1950-1970 г. Повече от 80% от тръбите са от азбезстов цимент, чиято годност е изтекла.
Според новия шеф на дирекция ВиК в ДКЕВР Веселин Алтемирски са необходими общо около 5 млрд. лв. инвестиции, което е двойно по-малко от предишните прогнози на регионалното министерство. Точните суми ще са ясни едва след като всяко ВиК внесе подробен бизнесплан. И след това обаче няма да е ясно как да се привлече частният капитал, за да инвестира.
От една страна, възвръщаемостта на инвестициите в този сектор е изключително бавна, а разходите са огромни. В малките общини дори не може и да се говори за възвръщаемост, а те са около 180 от всички 264 и във всяка от тях живеят средно по около 20-25 хил. души. Самостоятелната работа на дружествата там е трудна, защото приходите от дейността "продажба на вода" ще са малки. Това ще налага цената да се увеличава, а по закон има таван.
Според предишния екип на регионалното министерство единственият изход от ситуацията е окрупняване на малките с големите ВиК. Според Алтемирски това е все едно да се върнем 15 г. назад, когато всички водоснабдителни и канализационни дружества се управляваха централно от държавата. "Финансовите резултати при онези условия бяха много добри. Но този механизъм в ЕС е неприложим - твърди Алтемирски. -Такова нещо като държавно ВиК в Европа не съществува, категоричен е той.
Но не се наема да предложи разумна схема за намиране на инвестиции.
Преди да се заемат с ценовите сметки, експертите в ДКЕВР ще трябва да се справят с друг сериозен проблем - да уточнят колко точно са ВиК в държавата. В различните институции има противоречива информация за броя на държавните ВиК дружества, твърди Далакчиев. Според министерството на регионалното развитие ВиК са 49, според министерството на околната среда и водите - над 55. А броят на частните е съвсем неизвестен. Според ДКЕВР общата цифра със сигурност надхвърля 100.
Веселин Алтемирски обяснява, че
никъде в държавата досега не е водена статистика кой на кого подава вода
и кой на кого пречиства. Екоминистерството следи изземването на водата от почвата, а регионалното собствените си ВиК-та. Примерно до с. Световрачане има фабрика за производство на подметки. Предприятието има няколко кладенци, от които вземат вода, но не я използва цялата и продава на съседния завод. Как можем да ги следим, след като те не го обявяват никъде, пък и много често не плащат на държавата за това, обяснява Алтемирски. Според него едва ли до Нова година ДКЕВР ще успее да уточни колко са частните предприятия, които продават или пречистват вода и които също се водят ВиК-оператори.
Според зам.-шефа на ДКЕВР Далакчиев около 40% от операторите, предимно частни - заводи, цехове, фабрики и .т.н., не са регистрирани никъде.
От водно-енергийната комисия обясняват, че откриването на неизвестните малки частни ВиК оператори почти няма да увеличи приходите за държавата и таксите, които събира комисията от тази дейност. Но водно-енергийният регулатор е задължен да контролира всички оператори.
Като опит да принудят малките частници да излязат на светло, в ДКЕВР обмислят идеята в годишната данъчна декларация фирмите да описват дали купуват вода, или използват канализационни или други ВиК услуги от други частни фирми. Това предложение засега не е консултирано с финансовото министерство и не е ясно дали изобщо може да се въведе такъв допълнителен механизъм за контрол на частниците.
ЕВРОИНТЕГРАЦИИ
13 ВиК дружества кандидатстват за финансиране от ЕС, с което да подобрят инфраструктурата си и да станат по-привлекателни за инвеститори. Докато тече проект, финансиран от ЕС, не може да се привличат частни партньори. Дружествата са разпределени в две групи. В първата са шест - Бургас, Стара Загора, Сливен, Русе и други по-големи ВиК с регионално значение. За друга група ВиК в по-малки градове се подготвят документи за кандидатстване за средства от ИСПА.
По груби изчисления инвестициите във всяко едно дружество ще бъдат между 20 и 30 млн. евро. 25% от средствата ще са съфинансирани от българска страна. Ще се търсят заеми от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или от бюджета. Новият екип на ДКЕВР, който отговаря за ВиК сектора, обаче смята, че бюджетът не може да отпуска пари на държавни дружества в един напълно свободен пазар. Което значи, че ВиК, които са в много тежко финансово състояние, много трудно ще успеят да намерят необходимите 25% съфинансиране.
СОБСТВЕНОСТ
Проблемът със смесената държавна и общинска собственост във ВиК дружествата ще бъде решен, като мрежата бъде извадена от капитала на дружествата, смятат от министерството на регионалното развитие. В момента експерти от ведомството работят по нов закон за водоснабдяване и канализация, който да опише механизмът за прехвърлянето. Проектозаконът ще бъде готов до началото на следващата година, категоричен е зам.министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски. Той смята, че едва тогава ще може да се привлече частен капитал в сектора.
В проектозакона ще бъдат записани варианти за партньорство между държавни или общински ВиК-та и частници. Това ще стане най-рано след три години, добави Михалевски. През това време ВиК-та ще продължат да ползват инфраструктурата като собствена.
|
