|
Съветът на Европа, който е най-голямата междуправителствена организация на континента, се размърда едва миналия четвъртък, за да алармира на извънреден дебат, че има спешна нужда от превантивни мерки. Парламентарната асамблея (ПАСЕ) прие Препоръка 1725, в която призна, че "повечето страни са неподготвени да се справят със заплахата". Подобни закъснели реакции показаха и други организации. ЕС свика в Малта от 10 до 14 септември Европейска конференция по инфлуенцата, а ООН отправи на 16 септември призив за международна мобилизация срещу птичия грип. По това време болестта върлуваше все още само в Азия.
Когато на 6 октомври ПАСЕ обсъждаше спешни мерки, румънци събираха в делтата на Дунав измрели от убийствения грип патици, а в Турция горяха мъртви пуйки. На 10 октомври Европейската комисия наложи забрана над вноса на живи птици и перушина от Турция в 25-те страни от ЕС, а други държави (България, Босна, Хърватия и Швейцария) решиха да се спасяват поединично и забраниха също вноса и от Румъния. В САЩ пък учени успяха да възкресят "ин витро" вируса на Испанския грип, за да го използват за направа на ваксина.
Каквито и бързи реакции да се демонстрират оттук нататък, изглежда, вече е късно. Няма време да се извърви дългият път от създаването на ваксина през нейното изпробване, производство и пускане за масова профилактика. За подобна процедура са нужни години, които вече са изпуснати. Спасението очевидно няма да е в профилактиката, а в подготовката за пряк сблъсък с епидемията по примера на първите поразени в Азия държави.
Ето как изглежда хронологията на новата световна напаст, регистрирана от агенция Ройтерс:
На 15 декември 2003 г. Южна Корея потвърждава появата на остро заразен грип в пилешка ферма край Сеул и започва масово изтребване на птици в цялата страна. На 31 декември с. г. Тайван съобщава за първи случай на птичи грип и унищожава хиляди пилета. На 8 януари 2004 г. Виетнам признава, че е регистрирал птичи грип в няколко ферми. На 13 януари Световната здравна организация (СЗО) потвърждава смъртта на трима души във Виетнам от новата зараза. На 25 януари изтръпва Индонезия, която също събира измрели пилета. На другия ден Тайланд съобщава, че 6-годишно дете е станало първата жертва в страната на птичия грип.
После настава кратко успокоение. На 12 февруари СЗО уверява, че птичият грип не се предава от хора на хора. На 16 март Китай разгласява, че се е преборил с болестта.
Бацилът обаче не чете вестници. На 19 август той преминава границата на Малайзия от Тайланд. Най-тревожното е, че месец след това Тайланд опровергава СЗО - засечен е случай на предаване на птичи грип от човек на човек. Въпреки утехата, че това е изолиран случай, новината е шокираща, защото означава, че птичият грип може да се превърне в пандемия. През 2004 г. и 2005 г. пламват огнища на болестта в Тайван, Северна Корея, Филипините, Япония, Тибет, Русия, Казахстан. Никой повече не се занимава със статистика на измрелите и изтребени птици, а се броят само жертвите, давани от хора. Във Виетнам до 1 септември са 44, в Тайланд са 12, в Индонезия - петима, в Камбоджа - четирима.
Големите международни организации обикновено са много предпазливи да не предизвикват паника, но истината няма как да се скрие. Здравната комисия на ПАСЕ обяви, че "човешката имунна система не е подготвена да се противопостави на вируса". Заедно с това Съветът на Европа изрази "съжаление от скандалната липса на ваксини и лекарства за противопоставяне на пандемията".
В резолюцията на ПАСЕ обаче се прокрадна и констатация, която може би обяснява всичко: "Асамблеята съжалява, че заплашените страни са принудени да се изправят сами срещу пандемията без необходимите финансови ресурси." Европейската комисия едва от няколко дни обсъжда предложение за създаване на фонд за солидарност, който да помогне на развиващите се страни да си набавят ваксини и лекарства. В крайна сметка излиза, че светът си пати все от една и съща хронична болест - липсата на солидарност. И лечението й започва все когато злото вече е дошло.
