Нобеловата награда за икономика за 2005 г. беше връчена на американeца Томас Шелинг и на израелеца Робърт Ауман за това, че са допринесли за по-доброто разбиране на конфликтите и сътрудничеството чрез анализа на т.нар. "Теория на играта". С работата си двамата икономисти са помогнали да бъдат обяснени икономически конфликти като ценовите и търговските войни, както и защо някои общности постигат по-големи успехи от други при управлението на общите ресурси. Подходът на повтарящите се игри изяснява причините, поради които различни институции - от търговски организации до организираната престъпност - водят преговори и сключват търговски споразумения.

"Теория за играта" за



втори път печели



Нобелова награда. През 1994 г. Джон Харсанай, Джон Неш и Рейнхард Селтън получават престижния приз също за работата си върху теорията. Самата "Теория за играта" пък е създадена от Джон фон Нойман и Оскар Моргенстърн. Те я описват за първи път през 1944 г. в книгата си "Теория за игрите и икономическото поведение". Теорията позволява да се направи математически анализ на причините за конфликтите и сътрудничеството.

"Теория на играта" може да помогне за обясняването и разрешаването на социални проблеми. Установено е, че игрите често оказват влияние или имат еднакви характеристики с истинските ситуации - особено с тези, свързани с появата на конкуренция и необходимостта от сътрудничество. Стратегиите, използвани при игрите, могат да доведат до намирането на подходящи решения проблеми и от ежедневието. Идеята е, че както можем да разберем стратегията на играчите в определена игра, така можем да предвидим как различни хора - политици, дори престъпници биха постъпили в определена ситуация. Това стои и в основата на теорията.

Основната цел при всяка игра е да се спечели, а в живота всеки се опитва да постигне интересите и целите си. Затова си изграждаме стратегия, която следваме. При някои игри като шаха например един човек може да спечели, а при други



се изисква сътрудничество,



за да се постигне успех. Доста от новите видеоигри например изискват сътрудничество между няколко играчи, за да може само един от тях да реализира успех. В живота често се налага съперниците, имащи сходни интереси, да се кооперират, за да постигнат успех. По време на Студената война Москва и Вашингтон обединиха усилията си, за да постигнат общата цел - да се предотврати ядрена война.

"Теория на играта" предлага аналитични инструменти за проучването на стратегическите решения между двама или повече участници. С използването на прости модели за изучаването на сложни социални взаимоотношения, "Теория на играта" илюстрира и рисковете, свързани със сътрудничеството между участниците. Животът обаче е пълен със ситуации, при които хората съзнателно или несъзнателно, преследват собствените си интереси за сметка на другите, а това може да доведе до конфликт. Игрите, използвани за представянето на тези взаимоотношения, често поставят интересите на двамата играчи в пряка конкуренция: колкото по-голяма е печалбата за единия, толкова по-малка е за другия. За да постигнат резултат, който да удовлетворява и двамата, нерядко се налага те да обединят усилията и стратегиите за постигането на взаимноизгодни резултати. Сътрудничеството изисква от двамата да правят компромиси и да се абстрахират от желанията за максимална индивидуална изгода. Важно е и всеки да знае, че правейки компромиси, един от играчите рискува да претърпи пълна загуба, в случай че опонентът му реши да постигне максимална изгода само за себе си.

"Теория на играта" може да ни разкрие същността на дадена стратегия. Детайлното й опознаване дава възможност на тези, които вземат решенията, по-добре да разберат резултатите от действията си, както и по-лесно да взимат решения, чрез които по-лесно ще се постигат целите и ще се избегнат конфликтите.

Например тази теория е в основата на отбранителната стратегия на САЩ от края на Втората световна война. Властите залагат на това, че



заплахата от отмъщение



може да спре агресорите. Ако човек смята, че агресивното поведение може да доведе до неприемлив отговор от обекта на агресията, то той ще направи всичко възможно, за да не предизвиква гнева на противника, т. е. няма да се държи агресивно. Ако двама играчи осъзнават, че интересите им са свързани с избягването на отмъщение, никой от тях няма да се държи враждебно. Това е и основният принцип, върху който са изградени отношенията между САЩ и СССР по време на Студената война.