|
Недялка Петкова, Пловдив
Поставеният въпрос се урежда от чл. 67, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), според който трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.
Този текст е в съзвучие и с текстовете на чл. 68 от КТ, които регламентират срочните трудови договори с конкретно определен срок (чл. 68, ал. 1, т. 1 и алинеи 2, 3 и 4).
Законът изрично забранява превръщането на безсрочен трудов договор в срочен. По изключение той допуска такова превръщане, но само ако има направено писмено изявление от страна на работника /служителя, чрез което той заявява, че желае това да стане. Няма изискване да се сочат причини за това желание.
Поначало измененията в трудовото правоотношение се завършват с допълнително писмено споразумение (чл. 119 от КТ). Освен че чрез него се преурежда даден елемент на трудовото правоотношение, страните изразяват воля, т. е. и желание, за настъпване на промяната. Инициатива за подписване на допълнително споразумение могат да проявят както работодателят, така и работникът/служителят.
В тази връзка възниква въпросът, ако се подпише допълнителното споразумение за промяна в срока на договора, това не е ли достатъчно за преминаването от безсрочен в срочен трудов договор? Необходим ли е някакъв отделен писмен документ, чрез който да се изяви това желание от страна на работника/служителя, след като той желае да подпише, и подписва, предложеното му допълнително споразумение, с което се променя срокът на договора?
По наше мнение в текста на чл. 67, ал. 3 от КТ се изисква допълнителен писмен акт от страна на работника/служителя, чрез който той изрично да заяви, че желае промяната. Ще го има, когато инициативата за тази промяна е от страна на работника. В този случай той ще се обърне към работодателя със заявление, в което изрично ще изрази желание трудовият му договор от безсрочен да премине в срочен. Тази хипотеза обаче е малко вероятна. Работниците предпочитат договори с неопределен срок. Така че подчертаваме още веднъж - само ако е налице такъв акт, може да се пристъпи към съставяне и подписване на допълнително споразумение за промяната в срока на договора.
Втората хипотеза поставя въпроса - следва ли да има такъв акт от страна на работника, когато предложението за промяна идва от работодателя? Не е ли достатъчно подписването на допълнителното споразумение?
Според нас и при инициатива на работодателя е необходимо изрично писмено изявено желание на работника/служителя преди изготвянето и подписването на допълнително споразумение.
Нещо повече - допълнително споразумение за преминаване от безсрочен в срочен трудов договор не може да се предлага на работника/служителя, не може да се подписва, щом той не е изявил желание за това в съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 3 от КТ. Текстът е изричен. Неговото съществуване не би имало смисъл, ако приемем, че е достатъчен текстът на чл. 119 от КТ, който дава възможност чрез допълнително споразумение да се премине от безсрочен в срочен трудов договор.