В ошмулената стаичка в Търговския дом адвокатът К. решаваше кръстословица. Съдилищата още бяха във ваканция и К., поради липса на пари и ангажименти (а и не искаше да се мотае вкъщи), си седеше в кантората. И дори не решаваше кръстословица, а дорешаваше някаква стара. Там се беше запънал на някакъв писател, чиято фамилия започва със "С" и завършва на "-як", и не можеше да реши дали това е Серафим Северняк или Мамин Сибиряк. И от двамата не беше чел нищо.

Унасяше се, когато изведнъж мобилният му телефон издрънча като празна тенекия от саламурено сирене. К. се стресна и изруга сина си, чиято мания беше да сменя всеки ден на баща си позивните на джиесема.

- Адвокат К.? - чу кратко.

- Да, К. - беше още по-краткият отговор.

- Ако сте в кантората, мога ли да ви посетя?

- Да - последва възможно най-краткият отговор.

Точно след двайсет секунди - значи е чакал долу, помисли си К. - през вратата влезе наперен мъж на средна възраст, облечен в бял летен фланелен костюм. Клиентът кимна на К. дружески, но и някак властно, огледа стола за посетители, който явно не му хареса, и седна на ръба на бюрото. На К. не му стана особено приятно:

- Съдът е още във ваканция.

- Знам - не се впечатли посетителят, - и без туй работата трябва да се изпипа, ще ни трябва време.

- Аз винаги си изпипвам делата.

- Знам, проучил съм ви - отново не се впечатли гостът. - Този път обаче ще бъде малко по-сложно. Но пък ще донесе много пари. Ще забогатеем. Много.

Адвокатът К. ги беше виждал всякакви, беше станал търпелив като хипопотам в зоопарк и затова само кимна, а оня извади някакъв вестник (беше същият стар вестник с недорешената от К. кръстословица) и продължи уверено:

- Ето, вижте какво пише тук. На първа страница. "10 000 души си искат надвзетите пари от Енергото за периода 2003 - 2004".

Адвокатът К. обърна своя си вестник:

- И аз ги следя тия работи - рече намахано. - Ако ще ме карате да поема делата на тия нещастни хорица, няма да стане. Сумите за връщане не са толкова големи, а ищците не са толкова богати, че да очаквам някакви големи хонорари. Не ми се занимава.

- Чакайте малко, погледнете по-добре това - отвърна гостът и подаде на К. дебела папка. - Информацията е от мен, делото - от вас, а хонорарът делим фифти-фифти.

Адвокатът К. беше печен, не бързаше да развърже връзките на папката и гледаше леко отегчено към посетителя. Последният се усмихна, ясна му беше хватката и започна да излага вкратце съдържанието на документацията си. А тя съдържаше трагични факти, до които е довело незаконното увеличение на тока. 504 души записали децата си в обикновено училище, а не в частно. На 852 пък заради високите сметки не им останали пари за частни уроци - отново ощетени деца, "бъдещето на нацията", както се изрази гостът. 37 души били принудени да отпишат децата от университетите - нямали пари за семестриалните такси. 1039 души останали без лекарства, нереимбурсирани от здравната каса (трима дори починали). И т.н., и т.н. Общо 5241 пострадали.

- По 10 000 лева да им извоювате обезщетения...- започна гостът.

- По 20 000 - прекъсна го К.

- Става над сто милиона. Трийсет процента адвокатски хонорар прави над трийсет милиона. Петнайсет за вас, петнайсет за мен. После цял живот можем да не работим - обобщи гостът, след което двамата с К. си стиснаха ръцете.

- А ония от Енергото? - сети се К.

- Дреме им - ухили се гостът. - Нали държавата ще плаща, не те.