В края на септември американците се запознаха с Хариет Миърс, неомъжена жена на 60 години, която Джордж У. Буш номинира за член на Върховния съд. Преди да го последва във Вашингтон, Миърс беше негов адвокат. Едва-що номинирана, източници от Белия дом я представиха като негова "съпруга по месторабота". Бяха лепнали обаче този етикет и на Кондолиза Райс. Преди нея за "съпруга по месторабота" на Буш бе смятана съветничката му за връзки с обществеността Карън Хюз - тя следваше президента като сянка.
Всички тези жени (да не забравяме и законната му съпруга Лора) имат нещо общо - те са много директни, много лоялни и много трудолюбиви. Те ласкаят Буш и му осигуряват защита. В замяна той им се възхищава и възнаграждава техните усилия. Кондолиза Райс бе назначена за държавен секретар, Карън Хюз - за помощник държавен секретар. Номинирането на Хариет Миърс бе още по-изненадващо, доколкото тя нито беше съдия, нито имаше някакъв конституционен опит. Буш обаче не се съмнява и за миг, че е направил верния избор. "Тя е най-добрият кандидат, когото бих могъл да намеря", заяви президентът по този повод и явно си вярваше.
Буш "обожава да бъде заобиколен от силни, снажни жени, посветили се на това да го глезят - сякаш девствени весталки, които бдят над свещения огън, пазителки на доблестите му и цербери, бранещи неговата репутация", писа в "Ню Йорк таймс" хроникьорка, известна с пиперливия си език.
При всяко положение президентът явно има повече доверие на своите "съпруги по месторабота" от когото и да било. Той често ги кани в Кемп Дейвид, извънградската резиденция на държавните глави на САЩ, или в Крофърд - тексаското си ранчо. За да вземе окончателно решение за война срещу Ирак, той се консултира само с двама души - Райс и Хюз. И двете одобриха военното решение.
Буш винаги е имал нужда да го заобикалят жени, които са повече майки за него, а не съпруги; които го обичат без задни мисли, които му се притичват на помощ и го спасяват в случай на нужда. Така смята Джъстин Франк - психиатър от Вашингтон, който безмилостно анализира президента в своя книга. Според него тази нужда на Буш е предизвикана от емоционални лишения, свързани с авторитарната, студена личност на майка му Барбара, която никога не осигурявала на Джордж майчински грижи. Децата й я наричали Заповедника, Пищовлията.
"Буш все още е едно изплашено момченце, обзето от страхове", продължава Франк. "Черта, която убягва на повечето хора, тъй като Буш е успял да си изгради имидж на "мачо". Това обаче е очевидно. Жените, които го обожават, му помагат да превъзмогне страховете си, да се почувства по-добре", обяснява експертът.
Лора - съпругата на Буш, перфектно въплъщава образа на майката. Тъкмо тя го е спасила от алкохола и от професионалния провал. От друга страна, Карън Хюз, Кондолиза Райс и Хариет Миърс примерно са станали близки на Буш като негови защитнички. След като писа речите му и написа неговата книга "Да изпълняваш дълг", Хюз напусна семейството си, за да го последва във Вашингтон. Райс го води стъпка по стъпка по международната сцена през първите месеци на 2001. През април тази година тя изтърси изключителния гаф: "Както казвах на моя съпр... на президента Буш... " Колкото до Хариет Миърс, в Тексас тя бе личен адвокат на Буш, който с обич я наричаше "питбул с чехлички". Тъкмо тя успя да освободи Буш, тогава губернатор на Тексас, от задължението да говори под клетва - това му спести публичното признание, че е бил осъждан за шофиране в пияно състояние в щата Мейн.
Преди три години Лора Буш анализира в интервю симбиозата между Буш и Хюз като въпрос на "общи инстинкти", "нещо много свързано с майка му". Според нея връзката, която Джордж установил с Барбара Буш след смъртта на 7-годишната си сестра Робин, го тласка да търси прилики с нея у "твърде естествени жени". Лора очевидно е насърчила Буш да номинира Миърс във Върховния съд. Ако Сенатът потвърди назначението й, това ще бъде краят на президентския "харем по месторабота". В Белия дом ще остане като "твърде естествена жена" само първата лейди.