|
| *** |
Всичко го има на запис, защото Цоко и Альошата са заклети документалисти. Говори се дори, че единият пазел гигантски архив порнографски компромати с ВИП персони, на които помагал в избора на партньор. На другия филмографията му е предимно в стил "падни-стани, споделяй, че много ще боли".
***
Кога се обърка всичко?
Боко и Альошата се познаваха отдавна и отношенията им бяха сложни.
- Повече сме се били, отколкото да си говорим - признаваше по-късно Боко.
- Аз пък съм лоялен към него - твърдеше Альошата и му носеше писъмца и докладчета, парфюмирани с аромат на сересе, кръв и помия.
Бяха дискретни и не афишираха връзката си. Цъкаха си сантиментални есемеси и кротуваха, щото официално Боко движеше с Цоко.
Последният, макар да не беше пример за проницателност, взе да подозира нещо. Измъчван от ревност, той започна да подслушва телефоните на тръпката и съперника си. Ушите му станаха като на индийски слон. Взе да говори несвързано и с тежки конструкции, които докарваха на слушателите печал и скомина.
През туй време обаче Альошата също слухтеше - и него, и Боко.
Боко си мислеше, че владее положението с авторитета, чара и харизмата си.
"Единият ми е скъп, ама и другия не го давам - анализираше чувствата си Боко. - Като ме дразни единият, отивам при другия - и обратно. Това, което липсва на единия, намирам в другия - и обратно."
"Тая няма да я бъде", рече си Цоко, проникна в убежището на Альошата, плени го и го задържа като заложник.
- Ти си абсолютен престъпник любовник! - развика се Цоко. - Къде си тръгнал да сваляш властта, бе! Много ли ти порасна работата!? Лягай долу, сваляч със сваляч!
***
Цоко държа в плен Альошата почти цяла година.
Водиха се изтощителни преговори и реформи. В хода на операцията по освобождаването на заложника последният твърдеше, че Цоко му взел един милион евро, но въпреки туй отказва да го освободи. Но институциите си свършиха идеално работата, екипи от съдебни психари работиха много интензивно, докато сломиха Цоко окончателно и в крайна сметка Альошата бе благополучно освободен.
Но вместо да развие Стокхолмски синдром и да обикне похитителя си, Альошата натрупа злоба и компромати срещу него.
- Колкото съм лоялен, два пъти по-зъл съм, когато ме предизвикат! Доста материали насъбрах и мисля да издам едно албумче - "Люти флашки". Ах, на дяда...
А Боко бе все така колеблив в чувствата си... Ту към единия го теглеше, ту към другия, а и двамата му партньори знаеха за него всичко, до най-последния секрет.
Започна Боко полека-лека да възстановява отношенията си с Альошата. Обади му се по телефона и рече:
- Альоша, приятелю, знам, че и в момента Цоко ни слуша, но не ме е грижа. Имам към теб емоционален ангажимент, а аз не съм като Първанката и си държа на думата. Все още не можем да консумираме открито връзката си, но ще ти пратя един мой паж, много свястно момче с тънко гласче, да обсъдите с него пакта за финансова стабилност, а може и да му предадеш нещичко за мен...
Слушаше Цоко и чак ушите му се насълзяваха.
"Тъй ли му викат вече?! Пакт за стабилност? - бършеше той сълзите си. - И каква стана тя? В тоя триъгълник пак аз излязох тъпия ъгъл."
