|
| *** |
Михова от третия етаж боязливо надникна през балкона. Бабата пъргаво дотича пред блока и залегна зад каменния цветарник.
- Как пък веднъж не я уцелиха тая бабишкера! - чумоса я Михова и влезе обратно в стаята.
Мъжът й бе по гащи, но нагоре с бяла риза и широка цяла педя шарена вратовръзка от осемдесетте.
- Изтупал си се! - скастри го тя - Обаче защо не си обръсна муцуната! Като ти видят четината, дето започва от долните клепачи, гардовете пак ще стрелят по прозорците ни! Миналия път две саксии простреляха!
Михов не й обърна внимание, ами се подаде до кръста от прозореца и се загледа нагоре по улицата.
Михова се совна и включи на най-горещо ютията.
Засега бе тихо, улицата бе опустяла и даже уличните кучета никакви не се виждаха. Ясно, наистина са наблизо.
Изведнъж се подаде пилотният валяк, черен, лъскав, обсипан със сигнални буркани. Както можеше да се очаква, отнякъде притича фанатизиран симпатизант на управляващите и се метна пред кортежа - те вярват, че така ще отидат директно в Рая, разположен, според слуховете, на тавана на партийната централа. Водачът на валяка наби спирачки, слезе и с ритници прогони мераклията, крещейки:
- Ръце ми не останаха да ви изстъргвам от машината!
Валякът продължи, изстрелвайки в небето червена ракета.
- Сега ще дойде основният кортеж! - вещо пророкува Михов.
Жена му любопитно провря глава покрай рамото му:
- Кой ли ще мине днеска?
- Е как кой! Щом първо минава валякът, ще е Той, ако първо момчетата минеха улицата с огнепръскачки, а после посипеха с хлорна вар, щеше да е ТОЙ!
Двамата пак се вгледаха нагоре по улицата и тъкмо навреме, защото се зададе пилотната кола. От страничните й прозорци стърчаха до кръста двама гардове и крещяха през мегафони:
- Па'й се!
Баба Пенка се притисна в плочника и заприлича на една от дупките.
След пилотната кола се движеше основната. Четирима служители на НСО вършеха работата си - единият седеше на предния капак и държеше хоругва, вторият бе на задния капак, откъдето изстрелваше равномерно разноцветни фойерверки, а другите двама бяха стъпили на специални стъпалца от двете страни на колата и хвърляха конфети и гирлянди.
Бабата скочи и подмладена затича покрай колите, ловейки във въздуха конфетите.
- Аман от тая Пенка - изсъска Михова, - после ще продава конфетите по педесе стотинки бройката, а гирляндите - по левче метъра! Алчен бабишкер!
Михов не й обърна внимание. Той се подаде още навън, тъй че в последния момент жена му го сграбчи за гащетата да не падне и закрещя:
- Аз!... Вие!... Бащице!...
Покриващият автомобил, който до този момент маневрираше остро, за да предпази основната кола от набезите на бабата, сега насочи вниманието си към прозореца на третия етаж - отгоре му се отвори шибидах и огромен гард с базука на рамо щръкна като лалугер.
- Евгени, крий се! - изкрещя жената.
- Бащице! Бащице! - крещеше мъжът, а вратовръзката му се вееше развълнувано.
Гардът насочи към тях базуката и от тръбата изскочи клъбце дим. Със сетни сили Михова издърпа екзалтирания си съжител вътре в стаята, сграбчи ютията и я подхвърли нагоре, залегна на паркета до мъжа си.
Откъм горния етаж проехтя гръм.
- Пак потрошиха новата дограма на Балъков! - злобно се изхили съвзелият се Михов.
Михова предпазливо надникна над перваза. Долу на улицата тъкмо отминаваше последната кола от кортежа, която изпускаше плътна димна завеса.
- Това беше - каза жената, - какво да сготвя за обяд?
Мъжът й сви рамене и отиде да махне бялата риза...
