НАСА публикува най-подробното към днешна дата изображение на обратната страна на Луната. То е съставено от много снимки, получени от космическия апарат "Лунар риконисънс орбитър" (LRO), съобщи сайтът Space.com. Това стана само седмица след като Луната бе най-близо до Земята от 20 години насам. Разширението на новото изображение не е максимално възможното - някои участъци на лунната повърхност са били заснемани по-детайлно в миналото. Досега обаче учените не разполагаха с толкова подробна снимка на цялата обратна страна на Луната. Отделните фотографии са направени с камерата на "Лунар риконисънс орбитър" Wide Angle Camera. За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната й страна (или нейната "близка страна") е видима от Земята - времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето, за което извършва ротация около оста си.

Другата страна на Луната ("далечната страна" или "обратната страна") остава винаги скрита от земния наблюдател, освен малки части в близост до хоризонта вследствие на лунната либрация.

Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на приливните сили на Земята, които са намалили значително момента на импулса на Луната скоро след нейното формиране.

Обратната страна на Луната понякога е наричана погрешно "тъмна страна". Всъщност тя получава точно толкова количество светлина, колкото и видимата страна, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето. Космическите апарати и кораби се намират в радиосянката на Луната, когато са кацнали на обратната страна на Луната или се намират над нея. Всъщност обратната страна на Луната е най-защитеното от земни радиовълни място в Слънчевата система и към 2005 г. се разработват планове за построяване на радиотелескоп на лунната повърхност.

Отличителна черта на обратната страна на Луната е почти пълната липса на лунни "морета", базалтови равнини с ниско албедо. Обратната страна на Луната е заснета за пръв път през 1959 г. от съветската автоматична междупланетна станция "Луна-3", а да я видят с очите си успяват членовете на екипажа на американския космически кораб "Аполо-8", който извършва обиколка около естествения спътник на Земята. По-късно с помощта на космически апарати е открито, че ландшафтът й се различава от този на обърната към Земята страна.