Две седмици след като втора съдебна инстанция отхвърли исковете на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза да получат двореца "Кричим", държавата поиска да й бъдат присъдени други три от царските имоти - дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Врана". Ответник по делата в Софийския окръжен съд и в Софийския градски съд ще бъдат и други роднини на наследниците на последните български царе.

За внесените искови молби съобщи адвокат Ирен Савова, наета от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. То отговаря за държавната собственост. По делото за "Врана" ответник ще е и Столична община. Още не е ясен точният размер на претенцията, тъй като не са готово данъчните оценки на имотите. Засега се претендира за 110 000 лв. за годините на ползването им.

Сакскобургготски получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски.

Първо земеделското министерство заведе иск срещу Симеон. Държавата си поиска около 16 000 дка земи и гори, върнати на бившия цар. Делото се води по Закона за собствеността, който гласи, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. По този начин, вместо държавата да се бори да доказва, че царят е надвзел гори, той трябва да убеди съда, че има права на собственик.

От ведомството отдавна признаха, че държавата трудно ще си върне 1400 дка от спорните гори, които Сакскобургготски е продал на трети лица.

В средата на декември 2009 г. парламентът отне правото на бившия премиер и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе, до приемането на специален закон. Още обаче няма дори проект, а Сакскобургготски се закани да съди България в Страсбург.

ПРЕДИСТОРИЯ

Цялата царска реституция бе поставена под въпрос със съдебните решения за "Кричим". Сакскобургготски и сестра му се позовават на решение 12/1998 г. на Конституционния съд, с което Законът за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. бе отменен. Те твърдяха още, че имотът е придобит по давност, както и че интендантството на цивилната листа на царя, което е вписано в актовете за собственост, е частна канцелария, обслужваща интересите на монарха като физическо лице. Съдът обаче прие, че решение 12/1998 г. на КС има само декларативен ефект. Последиците от него трябва да се уредят със закон, който така и още не е приет от парламента. В друго свое дело от същата година КС е записал, че решенията му нямат реституционен ефект. Магистратите приеха още, че интендантството е държавно юридическо лице. То стопанисва и управлява държавните имоти, от които се нуждае монархът като държавен глава. А имотите на короната не могат да се придобиват по давност.