Премиерът Бойко Борисов изненада депутатите с решението България да се включи в Пакта за еврото. В изказването му пред парламента обаче имаше само общи приказки и никакви разяснения за плюсовете и минусите от наше членство в този формат, наричан още Пакт за конкурентоспособност. Веднага след това Борисов замина за заседанието на Европейския съвет в Брюксел, който трябва да обсъжда документа.

Депутатите не проявиха особен интерес към съобщението на премиера. Само Георги Пирински от БСП се опита да зададе въпрос по законодателната част, но получи единствено уверението на премиера, че като се върне, ще информира НС. "Пропуск е да няма яснота по българската позиция по въпроса и тя да не е обсъждана в парламента", призна по-късно шефът на икономическата комисия Мартин Димитров ("Синята коалиция"). Още повече че доскоро финансовото министерство бе против този пакт.

Политическото споразумение "Пакт за еврото" е резултат от договореността между 17-те държави от еврозоната, но към него бяха поканени да се присъединят и останалите страни. Целта е да се засили координацията на икономическите и финансовите политики на държавите членки, за да се повишат конкурентоспособността, заетостта и стабилността на публичните финанси. Борисов обясни, че част от мерките са повишаването на конкуренцията и ограничаване влиянието на монополите. Трябва да се модернизират системите на образованието и науката с повече инвестиции. Пазарът на труда ще се реформира на принципа на гъвкавост и поддържане на ниски данъчни ставки за труда, но също и чрез отказ да се индексират заплатите според инфлацията. Така ще се стимулира заетостта. Пенсионната реформа ще бъде обвързана със застаряването на населението.

Един от спорните моменти е обвързването на вдигането на доходите с производителността на труда. Според евродепутата Ивайло Калфин не е толкова страшно, ако доходите у нас леко изпреварват ръста на производителността на труда. Подобна тенденция се очертавала през последните 10 г. "Дори заплатата да не е обвързана с производителността, това е икономическата логика", бе категоричен Мартин Димитров. На въпрос дали подобен ангажимент може да доведе до срив на доходите ни, Димитров обясни, че не му звучи сериозно. "Да, ниска е производителността ни, но перспективата да расте е много голяма и за нас това изглежда добре", смята той.

Според синия лидер Пактът за еврото има много положителни неща, но страната ни в никакъв случай не трябва да се съгласява с идеите за уеднаквяване на основата на корпоративните данъци. Депутати от бюджетната комисия обясниха, че идеята за сближаване на данъчните системи се коментира отдавна. Първоначално това трябваше да се направи с ДДС, но впоследствие членките се отказаха и се насочиха към изработване на единна основа за корпоративния данък.

Великобритания обяви, че остава извън този пакт, но ще следи отблизо какво се случва с него. Унгария и Швеция също се отказват от участие. Идната сряда на съвместно заседание на бюджетната и еврокомисия в НС се очаква да се проведе първият сериозен дебат по нашето членство в него. Изпълнението на мерките от всяка страна членка ще бъде под строг надзор от ЕК като част от новия график за икономически контрол, известен като "Европейски семестър".

------САНКЦИИ

Предвижда се ЕК да публикува допустими минимални и максимални нива на макроикономически показатели, нарушението на които ще става повод за задействане на строг контрол и санкции. Глоба ще бъде налагана на всяка членка, ако не изпълни задължението си да представи план за корективни действия. Глобата ще бъде годишна и ще е еднаква за всички държави - членки от еврозоната - в размер на 0.1% от БВП за предходната година, пише в проекта за създаването на пакта. За България това би означавало 70.5 млн. лв.