|
29 Март 2011 15:35
Да не правим от мухата Спас слон
Владимир Зарков
SPORTLINE.BG
Едно ялово домакинско реми срещу съперник, на който му нямаше 4-има от топ играчите, а още един се контузи рано-рано, повиши пак футболното либидо на нацията. Отново взехме да надуваме балона на надеждите, който сами ще гръмнем, не изпуснем ли на момента въздуха. Защото този отбор, тези момчета, още не са направили нищо, за да ги гърбим със свръхочаквания. Настоящото метросексуално поколение е лесно ранимо психически и някой натоварят ли го с мисълта, че е новият Стоичков или новият Балъков, свършва с футбола, когато осъзнае, че е далеч от оригиналите. И или се отдава на плеймейтстване като Божинов, или си пуска корем като Чавдар Янков.
Да, България игра агресивно срещу Швейцария, но дотам. Това е всичкото, което за момента може да направи Лотар Матеус. Да накара едни рендета да... рендосват. И с подобни инструменти няма как да имаме нещо повече от недодялан футбол. Особено при стартиралата промяна на поколенията в държавния тим. След нея
девалвацията на качеството е очевидна
Националният отбор е поставен пак в условията на тотална зависимост от трима играчи - Николай Михайлов, Ивелин Попов и Станислав Манолев. Явно оттук нататък това ще е новата Света Троица, която ще определя класата на отбора ни. От Никито ще зависи съдбата ни срещу големите, от двамата отпред - тази срещу средните и малките.
Неслучайно в последните 4 мача Ивелин Попов е вкарал всичкия ни... един гол от игра. Другите два, пак негови, са от дузпи в печалната контрола с Естония. И срещу Швейцария Попето влачеше всички напред, прав е и да твърди, че без него в последните 15-ина минути нищо свястно нямаше в офанзивен план. Рано е обаче от Ивелин да правим Бербатов. На тези години последният беше в Германия, Попов е още на Газиантепа на географията. Другото е, че Мито по-рано осъзна какво се иска от един лидер - да води, а не да решава сам всичко. Докато сега софиянецът се сеща да подаде едва в краен случай. Но ако за Ивелин е сигурно, че има време да оправи тези грешки на растежа, трудно е да се види кой ще греши зад него. Че и пред него. Натоварен със слонски свръхнадежди Спас Делев игра срещу Швейцария както по принцип - като муха. Таранът Макриев е повече с гръб към противниковия вратар, отколкото дори чуждите защитници. Генков пък го е страх да излъже ек на ек дори фейсконтрола в собствената му чалгаджийница. А тепърва почват и тежките дни за Станислав Манолев, който ще трябва в ПСВ да е бранител, а в националния ни да бележи. Срещу Швейцария се видя, че ще му е трудно в този ритъм. Но пък
Манолчо си остава единственият, който може да пробие
да центрира. А, да, и да се върне.
И ако в атака все пак някакви опции има, то при опорните халфове сме принудени да приемем мерките на Симеон Дянков за вдигане на пенсионната възраст. Нищо че песента на Стилиян Петров в държавния тим е изпята. Неслучайно в Бирмингам Улие му търси цаката. Стенли няма нищо общо с образа на съвременния халф, който да развива бързата игра. Задържа повече кълбото, подава го по ширина, дори вече не смее да ритне към вратата. Улие ще му намери на Стилиян заместник лесно, в националния засега е невъзможно. Още повече че Благой Георгиев продължава да е като Немодруг - играе, защото няма друг. При желанието на Матеус за бърза и агресивна игра Георгиев хептен се самоизолира. Ако имахме право на волейболни смени, щеше да е перфектно наместникът на Исус да влиза само за да бие фаул или корнер. Сега обаче го държим цял мач за 5-6 статични положения. С такъв тандем не става. Извинявайте, но двата ни основни халфа вече близо 2000 минути нямат асистенция! При новият стил на игра няма място и за Владимир Гаджев в центъра. Неслучайно Лотар го вика колкото да има един за син цвят. Гаджев е прекалено инертен с топка в крака, бавен е. Него пък ще трябва да го налагаме за един шут отдалеч. Ако евентуално се отвори такава възможност. Въобще фактът, че Матеус поглежда към "знаменитост" като Борис Галчев, трябва широко да отвори очите на прекалените оптимисти. Днес
дори на средно ниво няма национален отбор
който да не разполага с двама добри вътрешни халфове. Ние имаме половин. Който не говори на български с журналистите, а май и с тези около него, ако вярваме на Мартин Петров. При тази халфова линия е все едно кой ще играе в центъра на защитата. Затова и Матеус прави каквото си иска до почервеняване. Важното е да има Николай Михайлов ден. Съжалявам за песимистичния тон, но нали знаете колко глупаво изглеждат днес оптимистите от онзи дъждовен ден на мача с Малта отпреди 4 години? Тогава след 4:1 почнахме да правим Чавдар Янков по-велик от Лечков, Божинов от Пенев, а Живко Миланов от Шаламанов. Няма смисъл сега да правим същото само защото сме изкопчили 0:0 с Швейцария. По-скоро да свикваме с мисълта, че на голямо първенство няма да играем. Освен ако Боби не спечели някое домакинство. Или пък тези момчета вземат да ни изненадат.
|
