България ще даде приноса си в Европейския стабилизационен механизъм, след като влезе в еврозоната, но е възможно да ни се наложи да плащаме и преди това. Разясненията направи зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева пред депутатите от комисиите по еврофондовете и по бюджета. Механизмът за стабилност ще заработи след 2013 г. и е инструмент за постигане целите на пакта "Евро плюс", към който страната ни се присъедини наскоро.

"Съществува възможност ад хок в една конкретна операция да се присъединят и страни, които не са членки на еврозоната след 2013 г., когато този механизъм ще заработи, и тогава ад хок трябва правителствено решение и одобрение на парламента", обясни Пенчева. На въпрос на "Сега" в кои случаи бихме се присъединили "ад хок" към дадена операция, тя отговори: "Ние можем да вземем решение в МС и НС да се направи една конкретна програма за спасяване на Ирландия или Португалия".

Ако всички шест страни извън еврозоната се присъединят към Европейския стабилизационен механизъм, приносът на страната ни към общия капитал от 700 млрд. евро ще бъде 0.43%, което означава, че трябва да внесем 350 млн. евро и до поискване около 2.6 млрд. евро, обясни още Боряна Пенчева. "Така че общата стойност на нашите задължения ще бъде около 3 млрд. евро, а не 7 млрд. евро, както се пишеше", допълни тя.

За по-бедните страни е предвидено в продължение на 12 г. да плащат по-малка вноска, освен ако не достигнат 75% от средните нива на БВП за целия ЕС. След това сумите за нас ще нараснат.

Междувременно президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че пактът "Евро плюс" крие подводни камъни за страната ни. "Има два изключително неприемливи въпроса, които премиерът пропусна да съобщи, когато се похвали, че ще влезем. Това означава автоматично обвързване на пенсионната възраст с увеличаване на продължителността на живота - т.е. всяка година с колкото се увеличава продължителността на живота, с толкова да вдигаме и възрастта за пенсиониране. Това противоречи на дълго обсъжданата пенсионна реформа", заяви Димитров. Другият проблем е обвързването на ръста на работната заплата само с производителността на труда и отказ от индексирането й с инфлацията. "Решението за включване на страната ни в този пакт е преждевременно и необмислено", бе категоричен Пламен Димитров.

------КРИТИКИ

Зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева представи Националната програма за реформи, която до средата на април трябва да бъде показана и на Брюксел, но срещна доста критики от депутатите. Според програмата страната ни залага на по-добра инфраструктура, мерки за изграждане на конкурентоспособна младеж, по-добра бизнес среда и повишаване доверието в държавните институции. Асен Агов от "Синята коалиция" обаче обяви, че това е програма на целите, но не и на реформите. Пенчева обясни, че предвиждали реформа в здравеопазването, но едва преди ден подробно я разписали и затова липсвала в представения на депутатите документ.