|
Първи, разбира се, бяха "Междузвездни войни". Последваха ги "Извънземното" (премиерата на преработеното и допълнено издание у нас предстои в края на август), "Апокалипсис сега" и други. Сред филмите, получили втори живот в дигиталната ера, бе и "Нощ след тежък ден". Класиката в жанра музикална комедия е заснета през 1964 г. от Ричард Лестър и разбира се, титуляри в нея са самите "Бийтълс". Стойността на черно-белия филм е още по-висока сега, когато от ливърпулската четворка са живи само двама, и то в пенсионна възраст. (След убийството на Джон Ленън през 1980 г. в Ню Йорк миналата година рак покоси Джордж Харисън след дълго боледуване.)
Сегашната поява на "Нощ след тежък ден" на видео е и фактически първата среща на широката родна публика с него, тъй като през 60-те появата му на голям екран у нас бе немислима. Въпреки битуващата представа, че музикалните филми са скучни и в тях се пее, вместо да се говори, от този бързо става ясно защо сценарият на Алън Оуен бе номиниран за награда "Оскар". Това е типичен английски филм с характерен хумор, игрив диалог и герои от работническата класа, които се държат естествено. Именно такива са и "Бийтълс" по времето на "Love Me Do", "And I Love Her" и "A Hard Day's Night", дала заглавието и на филма. Момчетата вече са звезди, тълпи девойки ги преследват из Лондон, но те искат само да се забавляват и да озаптят дядото на Пол - хитровато старче чистник с неугасваща сексуална енергия (в ролята - много комичният Уилфрид Брамбъл).
Ленън, Макартни, Харисън и Стар се оказват учудващо добри като актьори. Още на следващата година пак с Лестър те заснеха още един филм - "Помощ!". Този е по-добър, но все пак остава искрената надежда, че скоро и другият ще претърпи закъсняла премиера на наш екран.