|
| Менда Стоянова |
Менда Стоянова е председател на Комисията по бюджет и финанси в НС, депутат на ГЕРБ от Пловдив. Магистър по икономика, работи в данъчната администрация от началото на 90-те години, а през 2000 г. оглавява Пловдивската данъчна дирекция. В края на 2005 г. е обявена за директор на годината в НАП. По-късно напуска държавната служба и открива кантора за данъчни консултации.
- Г-жо Стоянова, ГЕРБ обещаваше чисто нов закон за местните данъци и такси. Отказахте ли се от тази идея?
- Ако трябва да бъда откровена, технически и административен капацитет да изработи изцяло нов закон на практика има само изпълнителната власт, в случая - Министерството на финансите. Оказа се, че Националното сдружение на общините няма капацитет да изработи самостоятелно такава нормативна база.
- Защо прехвърляте задачата върху сдружението? Нали за вас, управляващите, е приоритет да се изготви нов закон, който да подобри работата на местната власт?
- Не си мия ръцете с тях. Обяснявам само, че парламентът трябва да окаже натиск. Явно миналата година натискът към ведомството на Дянков не беше достатъчен, за да бъде формиран ефективен екип, който да разработи проектозакона. Държа да отбележа обаче, че и да бъде направен нов закон, едва ли ще има някакви драстични различия със сегашния. Всъщност миналата година направихме много съществени изменения.
- Да, и едно от тях изправи училища и читалища пред фалит заради рекордни местни данъци и такси, без това да е планирано в бюджетите им. Говоря за новото задължение всички институции, на които са прехвърлени за управление държавни и общински имоти, да плащат данък сгради и такса смет.
- Вие имате предвид чл. 11 от Закона за местните данъци и такси, който казва, че такса смет се плаща от ползвателя на държавен или общински имот. Откакто се помня, всички държавни училища, болници и т.н. са данъчно задължени и си плащат съответната такса смет. Те са освободени само от данък сгради.
Абсолютно всички държавни имоти имат актове, с които се предоставят за стопанисване и управление на конкретна структура, включително и училищата. Докато имотът не бъде актуван, таксата за битови отпадъци се поема от съответния град. Общинските училища в някои населени места не бяха актувани и данъчно задължен бе собственикът на имота, т. е. общината. Проблемът дойде, когато в края на миналата година много общини актуваха тези имоти и ги предадоха за стопанисване и управление на ръководствата на училищата. В тези актове бе записана стойността на всяка сграда, с включване на извършените от общината ремонти - подмяна на дограмата, саниране и т.н. Така задължението за плащане на такса смет беше прехвърлено на самите училища и директорите реагираха - неправилно според мен. Държавните училища си плащат, какъв е проблемът да си плащат и общинските?
- Проблемът е, че много училища се оказаха неподготвени и не са планирали тези огромни суми за такса смет...
- Общинският съвет решава дали да предаде собствеността за управление и стопанисване на ръководството на съответното училище, или да остави тази функция за себе си. В крайна сметка обаче е нормално този, който управлява и стопанисва имота, да плаща и таксата за битови отпадъци - нали той прави боклука.
И всяка община сама решава колко да събира за отпадъците - дали на база количество или на база данъчна или пазарна оценка. Няма бедни училища - всичко зависи от броя на учениците. Освен това общината може да реши да подпомогне дадено училище и да му даде допълнителна субсидия или пък да му актува имота, но да поеме плащането на такса смет Законът е максимално отворен и всяка община може да взима нужните решения в различните ситуации. Принципът за равнопоставеност е заложен в закона. Който ползва - той плаща. Ще си позволя да отправя една препоръка. Важно е собствеността да бъде актувана, защото по този начин например ръководството на училището има право на приходи от нея (даване под наем на игрища и т.н.).
- Кога и в България ще започнем да плащаме таксата според реално изхвърления боклук?
- Принципно всички са съгласни такса смет да зависи от количеството отпадъци. Но когато се търси конкретното решение, нещата блокират. Проучихме чуждестранния опит, мислехме върху много варианти, но за съжаление практиките в Европа няма да паснат на българския манталитет и начин на живот. В някои страни например не се плаща такса смет на общината. Местната власт продава специални торби за смет със стикери и всяка торба струва толкова пари, колкото е количеството боклук, което може да събере. Хората на практика си плащат такса смет с цените на тези торбички. Но ще работи ли това в България?
Друг начин е всяка сграда, всеки вход, всяка къща да сключи договор с общината за контейнер, в който боклукът да се изхвърля и извозва периодично. Това може да бъде въведено в малките градчета и селата. Представете си обаче какво ще се случи в големия град, с големите блокове. Какво ще се случи, когато вход А е заявил три контейнера, но вход В е заявил един и живущите там си хвърлят отпадъците в контейнерите на вход А.
Има и друго. У нас такса смет за населението е много по-ниска от промилите за предприятията. А битовият боклук се произвежда от населението, а не от фирмите (за производствените отпадъци си има друг ред за събиране), те изхвърлят само кошчетата за боклук на администрацията и контейнерите на стола. Но фирмите плащат много повече. Само че ако се въведе принципът според количеството, за предприятията такса смет драстично ще намалее, а за гражданите драстично ще се увеличи.
Отново ще отворим дискусия по тази тема, ще търсим най-доброто решение. Лесно е да направим корекции в закона и да отменим опцията общините да определят размера на таксата на базата на друга данъчна основа, различна от количеството боклук. Какво обаче ще стане след това в отделните общини!? Проблемът е, че количеството боклук се вижда чак на сметището, когато пристигнат камионите. Разходите по извозването и обработката на отпадъците са ясни. Въпросът е да бъдат разпределени справедливо.
- Тазгодишната данъчна кампания за доходите се увенча с грандиозен скандал - оказа се, че НАП принуждава хората, които са изгубили работата си през 2010 г., да подават данъчни декларации, но не е разгласила това. Какъв е вашият коментар?
- От гледна точка на хората, заплашени от глоби, наистина е безумие. От гледна точка на НАП също, защото увеличава работата и разходите й. Ефектът е нулев, дори може да е отрицателен.
- След като сама не виждате логика, защо не е премахнат този текст вече близо 5 г.?
- Защото не е възникнал проблем, не е било необходимо.
- А как се стигна до тази нелепа ситуация данъчните изведнъж да решат да го спазват така стриктно?
- Решихте го вие от вестник "Сега"! Години наред този текст е бил вътре, но не е бил изпълняван, защото не е имало ефект от него, не е бил необходим. Тази година обаче, дни преди края на кампанията "Сега" повдигна въпроса. От своя страна данъчните не могат да кажат "не подавайте декларации", защото в крайна сметка в закона има такова изискване.
- Излиза, че вестник "Сега" е виновен, че е прочел, че в закона има недомислица, данъчните са добри, защото не са я изпълнявали? Трябва ли да стане скандал и хиляди хора да си загубят времето и нервите в опашки пред данъчните служби, за да се сети някой, че в закона има недомислици?!
- Съгласна съм, че не е редно да става по такъв начин. В парламента се опитваме да преценяваме въздействията от промени в законите, но не винаги можеш да се предвиди всяка ситуация. Мога да заявя само, че спорният текст ще бъде изчистен. Задължителната данъчна декларация за безработни, работили по трудов договор, ще отпадне. Съгласете се, че това е деликатен случай.
- Няма как да се съглася, защото е очевидно, че някой не си е свършил работата. В крайна сметка данъчните закони се променят всяка година...
- Единственото, което мога да заявя, е, че спорният текст ще бъде изчистен. Опцията със задължителната данъчна декларация за безработни, работили по трудов договор, ще отпадне.
